Почти тъжно
Почти тъмни са
вечерите на ноември:
голите клони,
украсени със гарвани.
Почти без украса са
нощите,
в които сънуваш
сезоните минали
и няма с какво
да ги украсяваш:
каквито са,
минали.
Всички тези минути.
За какво ги използва?
Какво можеш от тях да извикаш сега?
Колко слънца?
Колко цвят,
колко истински спомени?
Почти истински тъжно е
да ги нямаш пред себе си,
когато настъпи ноември.
