За две книги на Николай Грозни

Няма болка като тази да си дошъл на земята с талант и да не успееш да го осъществиш заради вътрешна слабост да издържиш изпитанията, които са на пътя на всяко истинско осъществяване. „Вундеркинд“ на Nikolai Grozni е книга за горчивото разочарование от себе си, равносметка, опит за оправдание и прехвърляне на вината към другите на един неосъществил се талант. Човекът с небесна дарба има много по-голяма отговорност от обикновения човек да бъде силен и устойчив в себе си за да не се прахоса, а да донесе дарбата си на хората. „Крака на костенурка“ на Nikolai Grozni беше самоироничен донякъде и честен разказ за усилието да избягаш надалеч в географията от себе си, но черният „Вундеркинд“ е книга-обявление за вътрешния провал: няма къде и как да избягаш от неосъществената си мисия. За разлика от „Крака на костенурка“, „Вундеркинд“ не оставя след себе си усмивки, а само тъга…