И все още съм жив! И все пак съм жив!

Мотото ми в тези първи трудни ковидни години на прекрасния нов свят стана – И все пак съм жив! И си мисля, че това има значение не само за мен, но и за всички онези, които не отстъпват ден след ден в понякога твърде мъчителното и трудно днес усилие все пак да останат живи. Всеки от нас води своята собствена героична битка с делника, толкова безмислена и обречена, и дори предрешена на пръв поглед, ала изпълнена с човешки смисъл, упование и човешка надежда. И сме като малки светулчици, които не се отказват да мъждукат, докато имат сили да мъждукат…и докато виждат, че наоколо не гаснат и други малки светлинки, поддържани, напреки всичко, с тъй много упоритост, отдаденост, инат,човешка смелост и усърдие.

https://www.facebook.com/changewire.info

Опорна точка в денследдневната ми борба да продължа да бъда изправен за мен е връх Мальовица. В перспективата на ограничения ни живот един планински връх е символ на вечността, усещането за която все повече ни се изплъзва. Зиме, лете, успявам да стигна до него – значи все още съм жив! В този момент всичко долу престава напълно да губи значение, да упражнява разрушаващото си въздействие, да дълбае. Тези скали устояват вече много хиляди години. Жив съм, значи засега устоявам и аз. Колкото и енергията да е пред изчерпване. Колкото и битката да изглежда напълно загубена. Колкото и всичките други подпори да са отдавна изгнили или оказали се само илюзия за опора, само мигновена сладка лъжа.И все още съм жив! И все пак съм жив!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.