Гениите на хипнозата
По какво гениите си приличат? Тримата може би най-големи майстори на хипнозата в последните сто години, всеки от тях с въздействие върху милиони хора не просто избират един и същи метод за промяна и го усъвършенстват, те си приличат и по своята неуморима жажда да експериментират, за да направят планетата по-добра и хората – по-щастливи. Ериксън превръща своята болест и ограниченията си в предимство. Бендлър продължава работата му като успява да преведе хипнозата на разбираем и продаваем и за обикновения американец език и дори повече от три десетилетия след това идеите му се харчат като топъл хляб. Израслият като психиатър в мизерията на провинциалната съветстка и по чеховски страшна лудница Кашпировски се обръща към хипнозата за да помогне на страдащите деца и получава невероятния шанс шест пъти да хипнотизира пряко по двеста милиона души наведнъж: аудитория, която вероятно още дълго ще остане ненадмината.
Ериксън, Кашпировски и Бендлър са гении. Както във всяко изкуство, гениалността се отличава от обикновената сръчност по това, че разтърсва и променя, удивлява и възбужда чувството на завист. Самият Бендлър казва, че гениалността е просто модел на вътрешна организация, който може да се разчлени на малки, отделни трошички гениалност, те да се овладеят една по една и после да се сглоби като пъзел или да се моделира една втора, подобна гениална личност. И самият Бендлър следва това правило в първите години, когато се учи от Ериксън. Той се опитва да открие моделите на езика и мисленето му и, като ги повтаря, да повтаря цялата сложна психична организация, с която Ериксън променя своите пациенти. Кашпировски също прилага моделите на Ериксън. Не зная дали е имал възможност в ония далечни съветски години да прочете нещо за него или просто успява сам да стигне до открития, подобни на тези на човека от Феникс. Но това не е важно. Важното е, че гениите могат да бъдат копирани, аплодирани, осъждани и обругавани, но не могат да бъдат повтаряни. Самият Бендлър знае, че в неговата теория за възможността една гениалност да бъде възпроизведена, е само едно оптимистично и светло пожелание. Да, когато вярва, че геният може да бъде повторен, човек разтваря нови врати пред себе си. Опитът да осмисли чуждия опит може би ще го доведе до нови посоки, ще разкрие нови, непознати досега ресурси от собствената му психична структура. И ако там, дълбоко във вътрешния и уникален начин на ученика да организира психичните си състояния, е скрита още и д а р б а т а, ученето от гения ражда нов гений. Иначе ражда обикновен подражател.
Същото е както с картините на Леонардо. Колко художници са се учили от тях? Колко ученици и последователи са се опитвали да прерисуват всеки минимален детайл от творбите му? Това продължава дори и днес, столетия след като майсторът си е отишъл. Но колко от тези ученици са успели да създадат също гениални картини? Неслучайно изследователите казват, че Леонардо винаги оставя в работата си по нещо неизказано, по нещо неизяснено, по нещо досега неразкрито. Гениалността не е една фиксирана форма на организация на информацията. Всеки от нас има своя си, уникален и с уникалността си гениален начин да възприема фактите и явленията от външния свят, да ги подрежда, организира и преработва в главата си, да ги организира в свои си, уникални състояния на съзнанието и така да ги изразява пак навън. И все пак – в света на гениите тази организация успява да изпревари, да предугади, да влезе във връзка с човека от утрешния ден и така да променя човека от днес, да го води напред.
Такава психична организация може да изглежда мистериозна или божи дар, или нещо, което науката не може и не може да обясни. Но тя е част от всеобщата организация на човешката информационна мрежа по същия начин както в мрежата от компютри има такива, които дават една или друга посока на информационните потоци. Човек създава мрежата на Интернет по образ и подобие на невидимата, но съществуваща мрежа за обмен и преработване на информация, която движи човешката цивилизация и в която всеки от нас има своето място и своята единствена, често пъти съвсем несъзнавана, функция.
Много от скриптовете на Ериксън и Бендлър сега са на разположение на широката публика. Работата на Кашпировски беше не просто изучавана, но разследвана милиметър по милиметър от завистни постсъветски критици. Така наречената задълбочена наукоподобна медицина може да доведе от девет дола вода за да обясни колко опасна, вредна, непредвидима и какво ли не още е хипнозата и да използва копираните от майсторите методи, за да внушава страх вместо надежда.
Но нищо. И за усмивката на Мадоната продължават да се намират критици. Хипнозата е като рисуването. Който иска, а не може, става критик.