Панически атаки: фалшивата аларма на прогнозиращия мозък – и защо дишането я изключва
Сърцето изведнъж започва да бие лудо. Гърдите се стягат, въздухът не стига, ръцете изтръпват, а отвътре се надига абсолютна, почти първична увереност: „Умирам. Сега.“ Двайсет минути по-късно всичко е отминало. Кардиограмата е чиста, изследванията са наред, лекарят казва „нищо ви няма“ — а вие знаете какво сте преживели и започвате …
