свара йога: Свари и мозъчни вълни

В последните десетилетия развитието на техниката направи възможно да бъде измерена електрическата активност на мозъка. С помощта на електроенцефалографията (ЕЕГ) беше установено, че човешкият мозък излъчва вълни с различна сила и честота като обикновено във всеки момент една честота е преобладаваща. Преобладаващата честота се сменя в определен ритъм и по нея може да се определи състоянието на съзнанието в момента. По този начин науката потвърди факти, които за йога са известни от хилядолетия: съществува ритъм в промяната на състоянието на съзнанието. Според йога различните състояния на съзнанието се определят от това коя е водещата свара: ида или пингала, или от това коя от двете енергии – мъжката или женската, положителната или отрицателната в момента е активна.

 

Мозъкът ни, инструментът на нашето мислене, работи в един период от време на една преобладаваща честота – излъчва към околната среда и приема от нея енергия на тази честота, и редува едни честоти с други. Будното състояние, наричано още днес ниво на бета честотите е областта на доминираща мъжка енергия – в границите между изключителния афект, възбуда и напрежение и спокойната делнична активност и се измерва с честоти от 12 до 38 херца. Когато мозъкът излъчва електрически сигнали повече от 12 пъти в минута пингала е водещата свара. Алфа честотите от 8 до 12 херца включват будното състояние в начало на преход, ида или женската енергия започва постепенно да се активира, една стъпка по-ниско – от 8 до 3 херца е областта на тета, активността на ида е достигнала върха си и също постепенно започва да стихва. В делта, под 3 херца, вече сме в състоянието на сън без сънуване:и двете енергии са изключително слаби, организмът се подготвя за нов старт в редуването на силата между ида и пингала.

Здравето, доброто самочувствие, силата, изобщо животът на всеки човек се решава от това дали съществува равновесие в тези преходи. Във всеки от нас – както и във всичко материално във вселената – има вътрешен съвършен механизъм за редуване на циклите на активност и пасивност, на ден и нощ, на различните честоти на мозъчните вълни, което всъщност представлява баланса, хармонията в живота. Днес обаче много често пречим на работата на този механизъм, докато понякога дори се случва съвсем да го изкараме от релси.

Всяка енергия във вселената има своя вибрация и ние възприемаме честотите на енергията на всичко около нас, както и излъчваме своите мозъчни честоти, без да си даваме дори сметка затова. Сигурно ви е добре познат фактът, че някой хора само с присъствието си ви карат да се чувствате добре, а други ви дразнят или са ви неприятни, дори сякаш да няма повод затова. Ние възприемаме честотите на мозъчните вълни на всеки и вълните на всичко около нас – представете си, че разполагаме с много чувствителни вградени антени затова – и предаваме на другите честотите на собствените си мозъчни вълни в момента – или това, което се нарича още вътрешно състояние.

Ние възприемаме честотите на  вълните с всичките си сетива – образите, светлината и цветовете имат своя честота, звуците и тоновете имат своя честота, допирът има своя честота, миризмите и вкусовете имат своя честота – и към това съвършенство на хармонията на енергията на планетата ние като разумни същества сме прибавили още честотата на музиката и на думите, с които общуваме с другите хора. Всичко това са инструменти, които могат да нарушат – или пък да върнат баланса на собствените ни мозъчни вълни.

Днес науката доказва, че поставен под въздействието на определена честота на енергия за определено време, мозъкът ни има склонността да се пренастрои автоматично на тази честота. Ако мозъкът ни се свърже със сходна честота отвън и тя започне да се променя, вътрешно ние започваме да отговаряме на промяната като започваме автоматично да се напасваме, да променяме собствената си честота.

Гората например има съвсем други честоти на излъчване от оживената улица на големия град и – даваме ли си или не сметка затова – автоматично това че сме тук или там променя вътрешното ни състояние. Всеки шум в природата – от пеенето на птиците до шума на вятъра или течащата вода или скърцането на клоните, или на дъжда и бурята – има своя особена честота и свое особено предназначение в поддържането на общия ритъм на редуването на честотите. Същото може да се каже и за всеки цвят, и за всяка форма в природата – от тези на най-малкото цветенце до тези на облаците в небето и различните сезони. 

Човек дълго време е живял в тази среда и тя е била сигурно средство за поддържане на вътрешната му хармония. В последните десетилетия обаче това, уви, съвсем не е така. Съвременният живот ни откъсва от естествените механизми за настройване на мозъчните вълни – или на баланс между мъжката и женската енергия – и това поражда напрежение, стрес, болести. Затова и йога има особено място в живота на хората днес – тя е път за съзнателно възстановяване на равновесието вътре в нас и така – на въздействие върху общото равновесие във вселената чрез хармонични мозъчни вълни.

 

публикувано в
Списание „Йога за всички“, 2012 г.