В прахта на Вриндаван

Изгубени за себе си
хората тръгват да откриват нови светове.
Чудят се на маймуните, които се разпореждат с улицата.
Чудят се на кучетата, които наблюдават от покривите.
Чудят се на прасетата, които се търкалят в открития канал,
заобиколени от наклякали деца на друга цивилизация,
от която близки са ни само мравките.
Звънци и песни се носят над смрадта на Вриндаван,
в която нямаш значение
и понеже нямаш значение
можеш просто да бъдеш.
Затова пристигат отвсякъде загубени за себе си
марсианци, които не знаят повече пътя
към своята планета.
Тук всичко е толкова ясно, че няма
нужда от обяснения –
а устата си трябва да държиш затворена
за да не я напълнят прах
и хилещи се бактерии,
които винаги намират пътя през твоя скафандър
докато скафандърът окончателно се разпадне.

Вриндаван, ноември 2010

Вашият коментар