2020, Хроника на последното време
16 март 2020 г.
Създаваш въздушна кула. Хубава, висока, хората й се възторгват лудешки, радват й се като малки деца, струва им се, че са част от тази въздушна красота, лекота и безгрижие и че винаги ще бъде така. После я събаряш, съвсем последователно и до основи. Радващите се се превръщат в плачещи и виещи, не могат да приемат и не могат да повярват, че някой им е изтръгнал хубавата играчка завинаги. Има много загуба, много печал и болка. И свободно място, където да започнеш да подреждаш следващата кула над възхитените, обнадеждени и все така детински наивни очи на оцелелите…
Не забравяйте – всичко е игра на светлината.
6 май 2020 г.
И така, първото действие привършва. В жанра на трагикомедията. Скоро ще спуснат завесата. Ще има антракт, по нещо напомнящ предишното време. Ще има лято, така или иначе. Но въздушната кула вече я няма, стои само отпечатъкът от нея в представите. Тези отпечатъци са устойчива илюзия, която по-бавно се разпръсва, но и тя ще се разсее на дребни прашинки, точно както преди нея, още не съвсем видимо, самият строеж. Второто действие ще е драма. За третото да не говорим сега. Събирайте, събирайте светлина и слънце и не губете сили в опити да се върнете там, където няма връщане.
16 май 2020 г.
Ние изграждаме света си около митове, само те правят света да ни се струва спокоен, уютен и сигурен. Вън от митовете съществуването е непрестанна заплаха, неподреденост и хаос. Вън от митовете вселената е пусто пространство, в което пропадат митове, и , подобно на звезди от черното нищо, се пораждат и прохождат новите митове.Има само още няколко месеца. Може би седем, може би пет, може би три, може би само един. Старите митове са вече само фантазия, скелето всъщност е рухнало и в упоритостта на спомена само изглежда, че те могат да са още спасителна жилетка след корабокрушението в бездната. Това няма да стане. Новите митове надигат нетърпеливо глави и изправят рамене, кой от тях ще се превърне в нова сграда за човечеството ще стане ясно скоро. Не се опитвайте да проглеждате в бъдещето, но живейте в настоящето разумно и с готовност да го изпратите заедно с цялото досегашно минало в миналото. Този съвет е полезен за всяко време, особено за нашето
До скоро.
20 юни 2020 г
Слънчевото затъмнение настъпва утре в 06:31 в Курукшетра. Книгата ми „Бхагаватгита за 21 век“ остана недописана, просто събитията, за които ставаше дума в нея започнаха да се случват много преди да стигна до последната глава. Аз бях прекалено бавен или времето прекалено бързо, но ето, пак и отново, сме на бойното поле в Курукшетра. И всеки за себе си пак и отново трябва да решава – ще влезе ли в битката или ще се отказва. В старите текстове има мъдрост за новото време, но настъпят ли такива времена, последното, за което се сещат хората, е да бъдат мъдри. И този път няма да е по- различно от преди 5000 или отпреди 2000 , или отпреди 100 години – човекът, в себе си, уви, е останал все същият…
14 октомври 2020 г.
Обещаното лято приключи. Ето, неизбежната есен пристигна с цялата си красива, разрушителна мощ. Всеки цвят ще извехне. Всеки лист ще се откъсне и ще падне. Всеки стрък като надежда ще се скове и измръзне. Земята ще се втвърди, ще се свие в шушулчица, ще изпадне в неподвижен, дълбок сън. После ще има пролет, но това по- нататък. По- нататък, по-нататък…
8 ноември 2020 г.
Последният сериозен опит за връщане към предишния свят пропадна. Можеше да успее, но времето вече бе отишло твърде напред. Гответе се за зима и събирайте всеки слънчев миг, това е единствено важното. Не мислете за бъдещето – всички планове, които сте имали, всички намерения, всички желания за утре са без значение, защото нищо няма да е така, както сте го намислили и очаквали. Всичко това ще се окаже илюзия. Събирайте всеки слънчев миг и на тази сбирка се радвайте сега, точно сега, преди още зимата.
31 декември 2020 г. в 9:57 ч.
Желанието ми да пиша и да говоря сред истеричния шум и пропагандната вакханлия, която през тази година превзе цялата планета, се запазва устойчиво близо до нулата. За безумните времена, които могат да настъпят, писах още преди почти 20 години, но тогава това изглеждаше като само една от възможностите, която с общите усилия на човешкия разум може да бъде предотвратена. И според възможностите си се опитвах да участвам в този процес. Тази година обаче беше година на избора и, колкото и да си повтаряте, че е била някакво нещастно стечение на обстоятелства и нелепо прилепно изключение, което през новата година с помощта на историческата ваксина, банкетните ограничения и маските ще забравим и пак ще си живеем както сме си наумили – не, това няма да се случи. Животът отпреди година няма повече да се върне, макар че новата година в някои периоди може да пресъздаде някакво негово най-последно подобие. Но ние уверено вече крачим към следващи, по-трудни времена, които, уви, сами сме си заработили.Темата на новото време няма да бъде дали е разрешено да седим в кръчмите до десет или до след полунощ, дали можем да гърмим бомбички и пиратки на улицата, да пием кафе в мола и да ходим на плаж на Малдивите или в северна Гърция.За тези проблеми хората от утрешния ден ще си спомнят с умиление или недоумение, доколкото още ги има и доколкото още могат да си спомнят. Много неща ще бъдат толкова различни, че ще звучи невероятно как сме могли да живеем така. И може би там някъде, но не преди да бъде извървян целият път, ще дойде осъзнаването. Ще дойде искрата. Ще дойде пробуждането.Само в това, единствено в това е оптимизмът на идващата година. В надеждата, че някъде напред ще бъдем други. След като сме си избрали това да стане по мъчителния начин и на високата цена, ще платим, ще изстрадаме и ще устоим.И ви пожелавам през годината 2021 да бъдете живи, здрави и упорито да крачите през изпитанията, стръмнините и препятствията към по-светло, по-добро и по-човешко време!