С РИЛА ПРЕЗ МАЙ

Сърцето ми стана съвсем като каменно

Снегът изтри всичките спомени

Отвсякъде бяло, отвсякъде бяло

Скалите стърчат неотронени

Отдолу ще бликнат потоци разледени

И пак ще напират треви

Отгоре небето все синьо и ветрено

И пролетно слънце, което гори.

А Рила и аз си оставаме в зимата

Поне още няколко, няколко дни

И снежни, и пусти, и тихи, и каменни

И някак си заедно сме си сами.

Под Орловец, 23.5.21

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.