С РИЛА ПРЕЗ МАЙ
Сърцето ми стана съвсем като каменно
Снегът изтри всичките спомени
Отвсякъде бяло, отвсякъде бяло
Скалите стърчат неотронени
Отдолу ще бликнат потоци разледени
И пак ще напират треви
Отгоре небето все синьо и ветрено
И пролетно слънце, което гори.
А Рила и аз си оставаме в зимата
Поне още няколко, няколко дни
И снежни, и пусти, и тихи, и каменни
И някак си заедно сме си сами.
Под Орловец, 23.5.21
