Currently browsing

ноември 2006, Page 2

12. С пълни шепи от бъдещето сега

Ние можем да оставим бъдещето си празно, но то няма да остане празно, а ще се пълни с информация по default, по напълно случаен принцип. Това ще са случайни пътепоказатели, случайно вярни или, по-честичко – случайно напълно невярни, които ще предопределят нашето клатушкане и случайния ни напредък към целта. Днес съм направил или не съм направил нещо, защото ми е все тая или, както напоследък е станало модно в България, защото „ко да прайш“, а не защото това е било крачка към първия пътен камък, към целта. Когато пътните камъни ги няма, това се случва често и така постепенно се загубваш в нищото, в което всички посоки изглеждат отворени и до никоя никак си и никога не се доближаваш.

13. Пак за принцовете и жабите

Блатото е онова пространство на вътрешния ни свят, в което не е останало място за екстаза. В блатото всяко следващо състояние е равно и ни прави равно-щастливи или равно-нещастни, с други думи – равно-душни. Равнодушни. Душени, равно задушени. Оттук има само крачка до депресията, когато равните състояния окончателно ще залеят позитивните и ще парализират всеки по-нататъшен опит за обработване на информацията.

14. Ловци на вътрешната свобода

В нашия вътрешен космос има сили на привличане и отблъскване, понякога със зашеметяваща мощ, но няма поле на вакуум, на безтегловност, където тези сили изобщо не се усещат. Новото възприятие или бива привлечено от вече съществуващо ядро, или само става на ядро и започва да привлича нови и нови възприятия. Това е процесът на раждането на звездите – и на нашите емоции.

15. Думите без маска и без грим

Опитът да се движим срешу ценностите си винаги свършва с победа на ценностите и понякога тя се изразява в болест, фрустрация, психични разстройства, необяснимо неудовлетворение от това защо сме такива, каквито сме и мъчителни вътрешни страдания. Хапчетата няма да помогнат. Хармонията в тялото не може да бъде възстановена, преди да бъде възстановена хармонията в ценностите. Нещо, което не е важно за нас, нещо, което не сме, не може да изпълни живота ни и да ни прави щастливи.

16. Не, не искаме хипноза, ние сме електротехници

Днес същите стъпки, някога използвани от магьосниците за да прогонят злите духове и да върнат вътрешната сила на човека, се прилагат за да ни принудят да си купим маргарин, нова кола или да изберем правителство. Едно – вниманието се отклонява, вътрешната структура на информацията става достъпна, тра-а-нс. Две – променят се връзки и вътрешни състояния, атакуват се и се насаждат готови убеждения. Три – рушат се ценности, за да бъде обектът на обработка оттук нататък тотално податлив, тря-я-с. Четири – добре дошли отново у дома – в света на гумените човечета, поемете дълбоко въздух и си изпийте кока-колата до дъно.

17. Разказвайте приказки

Приказките не са учебници. Те не се занимават с факти и логика, а говорят на езика на онази сложна и преплетена организация, за която още нямаме познания на равнището на фактите и логиката. Приказките са най-важните учебници. Силната вълна на връщане към приказното напоследък показва какви трудности имат днешните хора да изградят сега вътрешен модел на организация на информацията, който да отговаря на така бързо променящата се външна среда, да се нагодят към нея. Хората търсят помощ там, където винаги са я получавали, още от детството си и детството на човечеството – в света на приказките.

18. Навигация по-точна от сателитната

Някой път е трудно да избереш. Някой път има мъгла, снежна буря и нищичко не се вижда. Случва се, опипваш с ръце, за да направиш една крачка и пак не знаеш дали е вярна. Някой път просто трябва да изчакаш да се раздигнат облаците. Крил съм се под камъните на билото в Пирин, за да не ме удари гръмотевица. Един час – и после небето се раздига. Синева и малки бели облаци, сякаш нищо не е имало. И си казваш: добре, че не избягах, добре, че не хукнах към ниското. Човек не е нито дърво, ни скала. Но някой път трябва да е по-издръжлив от дървото и от скалата.