Currently browsing tag

памет

Опитвам се да пререждам и търся думи, а вместо думи паметта ми събужда картини... Белите цветове на трънките и глога в живите огради между пролетните поляни... Някогашните планински нивици отдавна са се превърнали в покрити с иглика ливади, а храстите, които са ги разграничавали, стоят... Събираме тези бели цветчета за чай, който става  като пролетната утрин, прозрачен и изпълнен с цветно ухание...

Межда, Синор…

В парка вниманието ми привлича табела за ползата от Hedgerow. Ранна сутрин е, слънцето тъкмо се готви да се покаже, тиха мъгла се надига от поляните, а аз се опитвам да изровя в задрямалия си мозък българска дума за hedgerow. Идва ми наум стърнище, но стърнище не беше ли изпепелената …

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето - важното е да знаеш къде на нея е разположена миналата година.

Животът започва отново

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия …