Натисни ТОВА копче
Ето го – копчето към вътрешния ти свят, на което пише „PLAY“. Може би вече знаеш нещичко за неговото съществуване. Може би от опит си разбрал, че в онези редки мигове, в които по случайност успееш да го натиснеш, всичко изведнъж тръгва, сякаш оживява. Не че светът изведнъж се променя – изведнъж се променя това, което е за теб светът. Като че ли пелената от мъгла се изпарява пред очите ти и можеш да видиш ясно пътя и дори в далечината… И много искаш може би това да остане все така, но може би не се получава задълго. Докато след време отново се случи някоя среща или някоя гледка, или някоя книга, или някоя песен да натисне копчето ти… вместо теб… или отново се потопиш дълбоко в мъглата…
Натисни ТОВА копче! Направи го сега и запомни добре къде е то на контролния панел на твоето съзнание. Там има и други копчета. Черни, сиви, кафяви, дъждовни, нощни, изкуствено луминисцентни – сложни съединения от гласове и преживявания, думи и образи, събирани и сглобявани през годините, които само очакват някой да ги повика – или изникват неочаквано, щом пултът за управление е оставен без надзор. ТОВА копче не е обещание за вечно розов живот, какъвто все едно няма, а уверение, че ти ръководиш своята мисловна машина и във всеки момент носиш пълна отговорност за себе си. Във всеки момент. Дори в тези, в които ти е зле и боли, и ти идва да плачеш. Но и в тези, в които ти е радостно и ти се иска да се смееш и да прегръщаш целия свят. Човекът има цялото богатство на цветовете на своите чувства и си заслужава първо да се научи да държи палитрата в ръце. И после – да я използва за да нарисува с ръцете си най-хубавите си картини…
