Животът започва отново
Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето – важното е да знаеш къде на нея е разположена миналата година.
Ако не знаеш – затвори очи, помисли си за две три различни събития в различни периоди от годината и внимателно наблюдавай къде в представата ти изникват образите. Така ще откриеш логиката, по която твоят вътрешен свят подрежда календара си.
И тогава можеш да започнеш голямото следоновогодишно почистване. Каквото и да е имало през тези 365 дни, каквото и да се е случило, то си остава разпределено там, по полиците на миналите дни и седмици, където ти вече не си. Ти вече не си там, нито пък другите участници; няма ги звуците, картините, усещанията – добри или лоши, нищо от това не си взел с багажа си – то си остава в тъмните килери на миналото. Защо тогава да се връщаш при него? Остави го да си почива, да събира прах, да избледнява, да се смалява, да утихва, да става все по-слабо, незначително, невидимо, неподвижно, несъществуващо и в твоята памет.
Освободи се от мисловните вещи, които задръстват пространствата на бъдещето. Не ставай роб на притежанието или на някакви заучени програми. Всяко нещо е на мястото си – ние сме тези, които се движим от място на място и няма защо да се връщаме, след като можем да вървим напред. Аз не съм този, който ще каже какъв е смисълът от движението напред. И дори не ме интересува особено. Зная само, че то е заложено в нас по рождение и да го спираме или забавяме заради натрупаното по шкафовете на миналите дни означава да не дадем на една възможност да се осъществи.
Така обедняваме, докато си мислим, че опазваме и съхраняваме. Сенките на свалените от стената календари тъмнят пътя ни, гласове от вчера ни отклоняват от нашата посока, усещания, предизвикани от минали събития, продължават да измъчват и разяждат тялото ни отвътре, колкото и да полагаме грижи да го поддържаме във форма. Нали сме ги задраскали вече на стената тези дни, нали сме ги откъснали тези страници… Защо тогава да ги носим там, да ги вместваме там, да ги вписваме отново там, където те не принадлежат?
Животът започва отново. И ако още ти е трудно да се сещаш затова всяка сутрин, използвай поне първия ден на новата година за да отвориш на надеждата цялото пространство, което по право й принадлежи.