Нервни окончания
Искате енцефалограма на съвкупния мозък на обществото – тук и сега? Няма нищо по-лесно от това в постимпериалистическия новоинтернетен глобализиран капитализъм: отворете който и да е новинарски сайт и погледнете борсовата графика. Борсата днес повече от всякога пулсира в съзвучие с вътрешните преживявания на масите и само наивниците вярват, че отразява състоянието на икономиката. Не. Тази връзка става все по-далечна и относителна, а влиянието на емоциите на отделния човек върху онова, което показва графиката – все по непосредствено. Интернет и новите технологии направиха възможно всеки да е непосредствен участник – и всеки отделен участник да взема непосредствено решения – в реално време. При това все още разпостранено е вярването, че тези решения още се вземат вследствие разумни аргументи и че още имат някакви външни основания. Човек винаги може да обоснове емоциите си с нещо отвън. Това магическо нещо може да са аргументи, доклади, новини, прогнози – във века на информацията те ни заливат дори без да ги търсим и се настаняват в нас, когато имаме нужда от тях за да подкрепим своето вътрешно състояние. Това, което се случва с борсата днес, в последните две-три и особено в последната година показва, че хората се чувстват все по-несигурни и се люшкат с все по-голяма сила и все по-ускорено в кошмара на противостоянието, на плюса и минуса, на противоположните емоции.
С разширяването на количеството информация тълпата става все по-неуправляема, но и също така все по-непредсказуема. Изобилието на различни новини е благодатна почва за избуяването на различни, често изключващи се и много силни емоции. Информираното човечество започва да губи почвата под краката си, защото се оказва изоставено и неподготвено само в джунглата на преживяванията. Информираното човечество губи равновесие. То се опитва да запази крачка по начина, който познава от миналото – като продължава да възприема информация, която би трябвало да стабилизира психичните състояния. Но информацията вече е толкова много и тъй противоречива, че нервните окончания се задъхват. Човекът изпада в неврофизиологичен колапс, в тотална загуба на контрол върху вътрешните си процеси и парализа. Дори да искаш, няма кога да се огледаш. Няма кой да те остави да излезеш от ритъма, от все по-бясната надпревара и борба на все по-първични състояния. Трябва да натискаш копчето.
Спомняте ли си съдбата на едно от първите космически шимпанзета? Натискаш копчето – получаваш банан. Пропускаш – токов удар. Така си достатъчно зает с достатъчно важни неща, за да не скучаеш… и за да пропуснеш полета към гибелта си някъде във високите слоеве на атмосферата…
Подивява ли човечеството? Скоростта на информационния поток расте и с нея – скоростта, с която преминаваме от една емоция в друга. Днес сме готови да купуваме и да заложим главите или поне спестяванията си на това, че всички мислят като нас. Утре – или само след няколко часа изведнъж сякаш масовото настроение се е обърнало. Всички продават като пощурели, ако и нищичко всъщност в реалността да не се е променило. Все по-бързо. Все повече – подхвърляни между страха да не изгубим и алчността да не изпуснем, да не се минем, да не пропуснем да ни отмине, да не останем назад. Бягаме, бягаме, бягаме – напред и надалеч от себе си.
Борсовата графика днес е температурната крива на опасна епидемия. Регистрация на подхвърляните ни от настъплението на информацията души. Може би наистина прекаленото знание носи страдание? Може би народната мъдрост ни е подготвяла и предупреждавала за опасности, които продължаваме да не виждаме, да не чуваме и да не чувстваме, заети в играта с копчето и банана.
Нашите нервни пътища са задръстени от стимули. Ставаме все по-погълнати от все по-важни и значими неща. Вече не става дума за отсяване на важното от маловажното, а за маневриране между противоположни важности. Ритъмът на новия живот изпъва нервите ни като струни, без да им даде възможност за отпускане. В този ритъм няма място за тишината. Няма време да се спреш. Всичко трябва да се случи в този момент и във все по-голямо количество. Преодоляването на напрежението става не чрез отпускане, а чрез изместване от ново, още по-голямо напрежение в сравнение с което предишното е изглеждало невинно като отпускане.
Бегачите напрягат мускули до предела на човешките възможности, но винаги знаят къде е финала. Там, някъде зад чертата, бегачите ще спрат – дори и преди това да са препускали кръг след кръг по стадиона. Надпреварата ще е в миналото, овациите ще са в миналото, трибуните ще са празни и каквото и да се е случило вече няма да бъде важно, защото човек може много неща, но не и да върне състезанието назад и да започне отново от старта. Някъде напред ще има може би друго състезание, в което можеш да си по-бърз и по-добър – или по-лош… Някъде напред, но не сега.
Копчето не е естественото продължение на нашите нервни окончания. Планетата няма да се обърне и да се загуби в космоса, ако поне за момент не натискате копчето.
Поне за момент – не натискайте копчето!