Матрицата 2
Светът на нулите и единиците се превръща наистина в гигантска матрица, която определя развитието на човешкия мозък и човешкото мислене. Специалистите започнаха да различават дигитално родените от дигитално приучените мозъци. Хората, които формират мисловния си процес в дигиталната ера се различават от тези, родени в предишното време. Въпреки че и ние, „първобитните“, можем да усвоим работата с компютър, с мрежата и с всички взаимосвързани дигитални джаджи, които непрекъснато изникват на пазара, развиват се и преливат една в друга, у нас умението да се справяме с дигиталния поток не е вродено и никога няма да се съревновава с това на постдигиталните деца. Те възприемат информацията по качествено друг начин и се справят с нея не като нас: те с а вече децата на мрежата. Те знаят това, към което ние трябва да привикваме: в новото количество информация не можеш да оцелееш, ако се опиташ да го погълнеш, да го усвоиш и да го подредиш в себе си.
За да можеш едновременно да следиш екрана на телевизора, да слушаш новия клип на слушалки, да играеш електронна игра и да отговаряш бързо на непрекъснато пристигащите СМС-и се иска не да бъдеш концентриран, не да бъдеш задълбочен, а да бъдеш гъвкав и бърз. Не в поемането, а в отбелязването на прииждащата информация, моменталното филтриране и създаване на връзки. В това се изразява гениалността на новото време. Дългите текстове са аут. Вече дори заглавията, абзаците и изреченията – късата новина, въведена през миналия век от журналистиката, отживяват времето си, заедно с вестниците и телевизията такава, каквато все още я познаваме. На сцената излиза отделната дума или максимум съчетание от две или три думи – нишката на ориентацията, която единствено може да води достатъчно бързо през джунглата от словосъчетания, послания и текстове. Езикът губи ролята си на носител на информацията и се превръща повече в средство за маркиране, за намиране на посоки, за създаване на връзки.
Изглежда това развитие – за повечето от нас неочаквано и дори изненадващо бързо, вече е било заложено в човешката природа и дигиталната ера с нейната най-голяма и най-бързо променяща човечеството материализация – мрежата – само повтаря кодираното в биологичния модел. Та нали в мозъка на човека, твърдят учените, връзките са, които създават и определят разума, интелигентността, предимството пред другите видове. Количеството и качеството на връзките е по-важно от количеството, пък дори и от качеството на самата информация – защото в уникалната способност на човека да свързва и комбинира се крие загадката на оцеляването в непрекъснато променящата се външна среда – да създава, да сверява, да променя, да уточнява своите ориентири и своите ходове.
Това, което се случва сега, не е сблъсък на внезапно появила се, нова среда с изостаналия човешки мозък. Това е стъпка в процеса на развитие на човечеството. За първи път връзките между информацията започват да получават материализация извън пространството на обособения мозък. Изследователите вече сериозно говорят за времето, в което имплантирани в тялото чипове ще заменят мобилните телефони, компютъра и телевизора. Това е бъдещето, по което вече се работи в лабораториите – а не страшният сън на фантаста. Това е бъдещето, което вече чука на вратата и ние нямаме друг избор, освен да го пуснем – и е по-добре да го направим подготвени.
Всяко прекрачване в нова ера може да бъде тълкувано като благо или като проклятие. Ние можем да оплакваме загубената с откриването на парната машина селска и общинна идилия. Ние можем да негодуваме или да плачем пред перспективата да се превърнем в роботизирани, формирани от матрицата същества – или да прозрем невероятните нови възможности в разпостирането на мозъчните връзки извън границите на отделния мозък и използването на общите човешки ресурси за търсене на общия човешки път напред.
И да се опитаме да не оставаме назад и настрана. С помощта на този верен спътник – думата, която се връща към своята първична роля на ориентир. Всяко дете усвоява света като назовава. И после – като започва да свързва думите.