Избиране или избор

Съвременният човек не се бои от нищо повече отколкото от избора. Ние се опитваме да разтеглим времето, в което избираме колкото се може повече за да отдалечим възможно най-много момента, в който трябва да направим избора – да вземем решението. Ние търсим с години, ако не и с десетилетия истинския партньор, истинската професия, истинското призвание и истинския смисъл на живота, подхранвани от постното, но затова пък толкова успокояващо оправдание, че ето, избираме и имаме правото повече да избираме и още да избираме докато (не) изберем.

Избирането е изчакване, а изборът е действие. Избирането е стоенето на кръстовище, пуленето срещу указателните табели или в картата, или в небето. Изборът е тръгването по един път. Светът днес дава много пътища – и много поводи да се пулим, вместо да тръгваме. Много избори – и много причини да не можем да отлепим. Привикнали на плоското мислене, в което има само напред и само назад, не можем да се справим с многото посоки около нас. Страхът от избора се превръща в най-честа фобия на съвременния човек. Той се учи да я маскира под други, по приемливи названия, но не може да се освободи от натрапчивостта й, затова най-често е готов да се остави в чужди ръце и да приеме изборите-полуфабрикати: готовата храна отвън, която има все същия еднакъв и изкуствен вкус. По-бързо, по-удобно, по-безопасно.

Природата някога не е търпяла ролята на дълго избиращия. Ако не вземеш храната, ще ти я отмъкне друг. Ако не се справиш със звяра (с бягство или борба) ще бъдеш изяден. Ако не се погрижиш за огъня си, ще измръзнеш. Днес изглежда, че си свободен никога да не избереш. Никога да не вземеш решение. Никога да не тръгнеш нанякъде. Да заместиш тръпката на избора с търпенето на избирането.

Това е като-че-ли свобода. Като-че-ли необвързаност. Ние не оставаме неподвижни дори когато ни се струва. Колкото по-малко избори правим, толкова повече някой избира вместо нас – който знае къде иска ние да отидем. От най-баналния супермаркетски смисъл – до най-глобалния, общочовешки смисъл. И това че можем да сгрешим е също оправдание. Дори грешката е избор, който те води по-близо до правилния за теб избор. Дори грешката е избор. Страхът да не допуснеш грешка пречи да се научиш да не допускаш същата грешка следващия път.

Езикът изобилства с форми, свързани с процеса на избора. Утрото е по-мъдро от вечерта, гласи народната мъдрост, с решението трябва да се преспи, защото имаме повече шансове да уцелим верния път, ако оставим за нощта аргументите на разума и ги заменим с работата на несъзнаваното. То е хранителницата на вътрешните ни ресурси, на онова складирано и навързвано в продължение на десетилетия познание, където най-вероятно се крие и верният отговор. Защото най-вероятно вече сме минали и то неведнъж през подобен избор и през подобни грешки и някъде дълбоко сме съхранили знание затова, което може да бъде извикано, сглобено отново, напасвано към ситуацията днес. Никой не знае по-добре от нас самите накъде да поемем. Дори ако сме забравили, че знаем това.

Научени да страним от своето несъзнавано, ние се отдалечаваме от своите избори. Вярвяме, че ги заместваме със съзнателно избиране и че днес всичко се нуждае от логика. Но логиката ни затваря в планетата на ограничените възможности. Тя често е срещу онова, което носим в себе си и затова избирането се превръща в мъчително боледуване. Гласът на разума само маскира несъзнаваните послания, които вътрешните ни антени непрекъснато улавят. Опитът да се сведе избора до счетоводните колонки на плюс и минус винаги се проваля.

Ние често имаме повече избори – дори когато изглежда, че изборът се свежда между да и не. Тайната на щастливия живот е не в това да вземеш добро решение, а да вземеш най-доброто за себе си, което е едно единствено. Във всеки един момент. В следващия – в пропиляното в изчакване и почесване по главата време – цялото колело на планетата вече се е завъртяло. Картите са подредени по друг начин. Ти пак не си направил нищо и отново си извън коловоза.

Изборът не се получава – изборът се взема. Никой, никаква психотерапия, никакъв съветник, никакъв консултант няма да го направи вместо теб. Когато избираш, ти си един срещу един – в цялата космическа самота и в цялото по космически безгранично щастие да поемеш сам отговорността за своето съществуване и за своето бъдеще.