Психология на тълпата 2
Никога досега в човешката история тълпата не е била толкова многобройна и толкова способна да навреди на управляващите със средствата на терора. Затова днешното време изисква нови, особено рафинирани методи за управление на тълпата. Изпитаните от историята морков и тояга не стигат. Още повече, капиталистите допуснаха във втората половина на миналия век решителна грешка: изплашени от призрака на комунизма те решиха да подадат на тълпата прекалено голямо парче морков. Комунизмът, както и всеки друг призрак, се разсея в небитието, но тълпата, веднъж нахапала плячката, вече не искаше да се задоволява с по-мъничко парченце. Пилешкото крилце се оказа прекалено постновато след свинските пържоли. Все по непроизводителната западна тълпа иска все повече. Това се превърна в основната грижа на управляващите в началото на нашия век. Рецептата, подсказана от Невролингвистичното програмиране (НЛП) още преди 30-тина години беше приета с тихо въодушевление и изпълнението и, макар с някои особености, върви и в така наречения развит свят, и в така наречения свят на посткомунизма.
Рецептата е удивително проста: няма нужда от морков, когато човек има халюцинация за морков. Представата за лимон е способна да породи в устата ви слюнка. Човешкото тяло и човешката психика общуват с околната среда чрез каналите на възприятието, за тях няма разлика между външна и вътрешна реалност. Нашият свят е това, което си представяме че е нашият свят. Нашите действия, нашите емоции, нашето въображение за това какви сме ние самите се основават изцяло на нещата, които чуваме, виждаме, усещаме, вкусваме или си въобразяваме, че чуваме, виждаме, усещаме, вкусваме… Ние сме капитани, които си въобразяват, че управляват яхтите си като извъртат умело платната по посоката на вятъра. Но някъде в трюма яхтата има мощен мотор, за който не знаем нищо и посоката, по която мотористът я води може да е отвъд нашето желание и отвъд нашето въображение.
Няма нужда от морков, щом представата за морков може да оживее в главата на един човек или групата или тълпата като цяло. За целта първо някой трябва да нарисува моркова достатъчно изразително, живо, грабващо сетивата. Трябва да има движение, цвят, светлина, дълбочина и преди всичко образът да е тъй голям и ярък, щото обикновеното, но истинско морковче да изглежда само неапетитна сива, прашна пръчица, която всъщност е толкова делнична и безинтересна, че спираме да я искаме. Истинското морковче се стапя в огромната, разтърсваща сърцето, поразяваща душата картина на нарисувания морков. Изкуството превзема и обезмисля природата.
После следва посочването с пръст и гласовете, които в хор повтарят: ето го, ето го, ето го истинският морков. Той. Само Него трябва да жадувате, само за Него трябва да пеят сърцата ви. Не един глас, а стотици, хиляди гласове, в които разликата с Гьобелсовата пропаганда е само че този път – 70 години по-късно, гласовете са апетитни, ласкаещи, нежни, изпълнени с музика и ритъм, с дълбок и приятен тембър, или мамещи, или секси… Не е въпросът да се изрича много пъти, но и как точно да се изрича: вместо маршове и лаене, изобилие от хармония и песен.
И още – ние знаем много повече за употребата на думите днес. Ние вече сме разбрали, че пропагандата е бетонна стена, но съвсем друго е, ако я тапицираме, ако я направим мека и галеща на пипане, приятно топла и уютна, близка, леко пулсираща… Ние знаем, че думите могат да пораждат не само страх, но и всяко друго човешко усещане – било то близост, уют, сигурност, защитеност така, че сам да поискаш да се оградиш, да се завиеш. Ние знаем как с помощта на думите да пораждаме отпускане, апетит, сън, възбуда, усещане за победа, обърканост. В думите имаме цялата палитра на човешките възприятия и можем да рисуваме с тях направо върху платното на душата. Според вкуса си. Без никого да питаме и без от никого да искаме разрешение.
Психология на тълпата 1 беше затова, че тълпата е неуправляема и може да се превърне във враг на управлението. Психология на тълпата 2 е затова, че тълпата днес е управляема лесно като никога с днес достъпните техники и средства за въздействие върху човешкото въображение. Колкото по-въздействени са халюцинациите, толкова по-всеобемащи са те за съзнанието, толкова повече изтикват и смаляват собствено отвоюваната представа за реалността.
Психология на тълпата 1 беше затова, че тълпата иска да преживее емоция, която да отклони вниманието й. Психологията на тълпата 2 е за разтварянето и обезвреждането на тълпата чрез продуцирана отвън и имплантирана във вътрешния свят на отделния човек, групата и човечеството емоция. Халюцинацията за зрелище не е самото зрелище, а и полуфабрикатът на преживяването на това зрелище. Така се осигурява вкусът да е в нормата. Без излишни разходи на енергия.
Ако още не сте опитвали замразени храни: вкусът им е друг.