Мрежата и смисълът

Всяка секунда по два нови блога се раждат в мрежата. Количеството информация, вече натрупано в Интернет, е чудовищно: системата живее вече напълно свой живот, един огромен стомах, който поглъща и изплюва, поглъща и изплюва, поглъща и изплюва; за нас остава единствено да я наблюдаваме притихнали в изумено страхопочитание – така, както група туристи се приближава към ръба на кратера на готвещ се да избухне вулкан. Някога е било възможно да знаеш най-същественото от онова, което образува целокупното знание на човечеството, дори в моите ученически години все още наивно се смяташе, че информацията може да бъде удържана между кориците на учебниците. Днес всеки учебник е безнадеждно остарял още преди да бъде отпечатан и всяка информация е вече предишна в момента на ставането. Днес още можем да се опитваме да запушим уши, да затворим очи и да притъпим сетивата си, за да се предпазим от лавината на новото и да живеем сякаш е вчера, но правим ли го (познавам много хора, които стоически се опитват да го правят) неизбежно биваме избутвани в периферията на самите себе си. Ние живеем във време, което преобръща представите ни за времето и единственият начин да оцелеем, без да бъдем объркани, парализирани и с усещането за пълно безсилие е, да напаснем представата за себе си с промените в света на информацията.

Дълго време човечеството се е опитвало да разкрива – къде по-успешно, къде не, отделни факти за света и да ги записва. Дълго време това са били само отделни, малки точици върху една напълно бяла и безкрайна карта. Човек старателно се е опитвал да нарисува още една и още една точица, и още една наблизо, някой път, цели векове по-късно с гордост, но и със срам колко нищожна е завоюваната на картата площ. Затова и може би основното поле на изява на човека е било физическото поле. Той се учел първо да оцелява, а после да променя физическите пространства, в началото плахо, но все по-безмилостно с нарастването на знанията му, може би в опит да компенсира безсилието си да овладее полето на информацията.

И наистина, днес планетата ни там, където първият етап от развитието на човека – физическият, изглежда завършен, е една все по-жалка и опустошена гледка. Безкрайни магистрали, редици от здания, магазини. Природата е избутана някъде в задния двор, във все още незастроените и като по чудо неусвоени от паркинги, летища, индустриални зони и бидонвили пространства, някъде където просто чака да й дойде ред като осъден на смърт затворник и докато чака, не е прието да се общува с нея, защото все едно е обречена. Не е прието да се излиза от колите, не е прието да се ходи по улиците, а още по-малко пък там, където още няма улици. Животните, ако не са домашни, са само неприятност, а растенията – бурени, които трябва да бъдат пестицидирани, изпепелени и изкоренени. Човекът все повече се отчуждава от външната среда и я заменя със своя: изкуствена, примитивна, грозна и на пръв поглед удобна. Среда на изкуствен климат, изкуствено отопление и изкуствена, декоративна и откъслечна природа. За по-богатите: с пет звезди. Вместо с истинските звезди…

И всичко това щеше да е много тъжно и наистина щеше да прилича на един безславен край, ако с него се изчерпваше напредъкът и човешкото развитие. Аз предпочитам да мисля за тази епоха като за време на предизвикателство. Човечеството се опитва да стигне своите физически граници. Човечеството ги стига и се блъска в тях. Сблъсъкът със сигурност е болезнен. Но и целителен. Сблъсък на слепци, които изведнъж разбират, че това, което са търсили просто не е и никога не е било там, където са го търсили и че освен физическото има и друго пространство.

Вие можете да го наричате както искате. Наричайте го пространство на Бог или на Висшите сили, или на Космическата енергия. Имената са само опит да се направи нещо, което още не можем да обхванем, малко по- познаваемо. Думите са само съглашение между група хора. Опит да се намери нещо общо в техните уникални преживявания.

В случая за мен е удобно да наричам това пространство пространство на информацията. Не бъркайте информацията с фактите. Да си информиран не означава да знаеш възможно най-голямо количество факти, а да можеш да видиш, да доловиш, да усетиш възможно по-съществени връзки между тези факти. Човешкият мозък е модел на това всеобщо поле на информацията. Мозъкът функционира благодарение на връзките между отделните гнезда от информация. Цели полета от факти могат да изчезнат без това да се отрази на мозъчната дейност, ако връзките са налице. И обратното, ако само част от милиардите милиарди нишки на този непрекъснат поток и преливане на нервни сигнали прекъснат, може да се окаже фатално за целия организъм.

Това е историята на човечеството – и историята на всеки отделен човек. Ние сме ограничени във възможността си да поглъщаме количества. Физическата ни реалност ни поставя граници. Но няма граници във възможностите да свързваме своите преживявания и така да създаваме и пре-създаваме своето съществуване.

Нашето време е уникално не само защото се сблъскваме за първи път с границите на физическия свят, но и защото за първи път наистина започваме да проглеждаме в безкрайността на света, който не се подава на физически описания. Това не е свят на вещите и фактите, а свят на процесите, отношенията и пространствата, които не са заети. Това не е метрично ограниченият свят на един апартамент, един град или една планета, а свят на безграничната възможност за нарастване, усъвършенстване и развитие.

Спомням си добре какво беше Интернет само преди 12-13 години. Мрежата тепърва се създаваше и все още по познатия ни от миналото модел на физическия свят. Постепенно обаче тя е първото човешко творение, което напуска черупката на физическите ограничения и тя започва да в о д и човека. Преди десет години мрежата все още съдържаше предимно фактически текстове и илюстрации, преди пет години започнаха да навлизат преживяванията, начинът, по който отделния човек възприема света на информацията; малко по-късно филтърът на езика, на думите окончателно предаде монопола си, звукът, статичният и вече напоследък динамичният образ все повече го изместват. Човек вече може да си позволи да преживява различно от другите, защото се сдобива с достъпни средства да сподели с другите своето преживяване. Преди сто години това можеха само художниците, преди десет години само филмовите режисьори.

И сякаш информацията като пролетна река само търпеливо е очаквала края на зимата на човешката наивност, с която няколко хиляди години внимание са й обръщали отделни избранници и странници… За да се отприщи сега в потоци, които удвояват силата си вече не с години, а с месеци. А какво ще бъде утре? Вдругиден?

В света на мрежата вече преживяванията стават по-важни от фактите. Кадър, който аз съм видял; мисъл, която е минала през главата ми; звук или мелодия, или ритъм, които съм чул или създал в себе си, веднага могат да станат достояние на някой друг. Да го подтикнат той да организира представата си за себе си и това, което ни заобикаля по друг, невидян досега начин, да чуе нещо, на което не е обръщал внимание, да усети нещо ново и непознато. Да разшири достъпа на някой друг до новите, безкрайни и вълнуващи пространства на надгеографските открития. Да го понесе в нови орбити. Да промени живота му както едно време откриването на огъня, металните оръдия, парната машина или електрическата крушка и автомобила са обръщали посоката на цялото човечество.

Никога досега това не е било толкова по силите на всеки отделен човек. Никога в историята не е имало толкова вълнуващо време като нашето – време, в което на всеки по отделно е даден избора да твори и променя общите човешки съдбини. Ние можем да се загубим в безкрайността на информационното поле,която тепърва се разкрива пред нас. Можем да се оставим да ни водят без да разберем накъде и защо и да си вярваме, че живеем в миналото и че то е било по-хубаво, по-спокойно и си е струвало… Но можем да поемем в ръцете си избора на крачките и дори да бъдем пример или вдъхновение, или опора за другите. За мен мрежата не е огромна клоака, в която всеки изхвърля ненужния си багаж, а първата възможност да започнем пътуването без багаж. Пътуването към смисъла на това да бъдеш себе си и част от човешкия род.

Мрежата е един огромен мозък, в който има място за всичките човешки мозъци. Все повече и повече човешки опит ще може да се свързва с друг, различен човешки опит. Все повече и повече връзки между различните преживявания ще пораждат нови преживявания в други, на пръв поглед случайни, непознати хора. За първи път всеки може да вземе участие в избора на посоката. Всеки, със всяка своя мисъл, преживяване, поглед…

Не се опитвайте да гледате на мрежата като на книга, пък дори и енциклопедия. Книгите са описвали възприятията на единици. Някой път мнозина са успявали да отъждествят своите уникални преживявания с обобщените преживявания на автора. Някой път от това са ставали дори революции. Днес не обобщението, а връзката между различните преживявания поражда нова революция. И всеки има значение. Не тълпата, а всеки поотделно със своето най-скъпоценно качество – да открива и преживява света.

Не се оставяйте в тълпата, която е остатък от миналото. Погледнете се в огледалото. Усмихнете се и си кажете: Добро утро, Едисън! Обичам те, мистър Форд!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Компакт-дисковете с водени медитации и йога с Любомир Розенщайн!

поръчайте онлайн - доставка с куриер на посочения от вас адрес

Tук можете да поръчате компакт дискове с някои от най-добрите аудиопрограми с водена медитация, дълбока релаксация, йога нидра, хатха йога и пранаяма на български език, водени от Любомир Розенщайн. Програмите са само за индивидуално слушане (медитациите и йога нидра само със слушалки) в спокойно и тихо обкръжение

Единична цена е отбелязана до всеки от дисковете. Доставката е с наложен платеж и е за сметка на получателя.

Трите имена (задължително)

Вашият Email (задължително)

Телефон за връзка(задължително)

Адрес за доставка:

Пощенски код:
Населено място:
Улица, Номер:

Поръчвам следните заглавия (Моля отбележете като кликнете кутийката вляво от заглавието ):



НОВО!!! Mедитация СЪБУЖДАНЕ НА КОСМОСА - Mедитация за вътрешна тишина, щастие,мир,
светлина и спокойствие. Цена 15 лв.


НОВО!!! ЙОГА НИДРА - ВИСОКАТА СИНЯ ПЛАНИНА - Дълбока физическа, емоционална
и мисловна релаксация на Свами Сатянанда - класическата практика, подходяща както за начинаещи, така и за поддържане и развитие на индивидуалната практика. Цена 15 лв.


Йога нидра II - Програма на Свами Сатянанда за развитие на съзнанието в състояние, подобно на съня - практиката за напреднали. За начинаещи моля поръчайте диска "Йога нидра Цена 9 лв.


ПРАНАЯМА: Жизнена енергия чрез осъзнато дишане. Пълен курс за самостоятелни занимания с йога-ачаря Любомир Розенщайн в серия от три диска. Диск едно: Встъпителен клас. Цена 15 лв.


ПРАНАЯМА: Жизнена енергия чрез осъзнато дишане. Пълен курс за самостоятелни занимания с йога-ачаря Любомир Розенщайн в серия от три диска. Диск две: Основен клас. Цена 15 лв.


ПРАНАЯМА: Жизнена енергия чрез осъзнато дишане. Пълен курс за самостоятелни занимания с йога-ачаря Любомир Розенщайн в серия от три диска. Диск три: Клас за напреднали. Цена 15 лв.

Специална цена при закупуване на пълния комплект от три диска " ПРАНАЯМА: Жизнена енергия чрез осъзнато дишане" едновременно - 36 вместо 45 лева!Доставката е с наложен платеж и е за сметка на получателя.

След получаването на поръчката ще ви потърсим по телефон или електронна поща за да уточним доставката!