Мъжката енергия: може би тя ти се струва чужда, неразбираема или дори враждебна. Тази медитация в традициите на тантра може да разкрие за теб отговорите на загадката, която не ти дава да спиш и да промени – ако не теб самата и ако не мъжа край теб (или този, който не е до теб – за да бъде до теб най-накрая) то начина, по който възприемаш всичко това – да го направи леко като игра и много по-вълнуващо и да ти отвори път към нови преживявания, толкова хубави, за които дори не си и мечтала…* * * Първият български НЛП семинар
|
|
|
|
| Розовите очила... | Игра на любов | Оранжево сърце | Вътрешният лечител |
Днес попаднах случайно на български форум по психология. Един от участниците си спомняше:
… hodih edno vreme na seminar po NLP, purvia, na koito lektor beshe edno svetilo ot chujbina, a organizator – kolegata Rozenshtain. S dneshna data nishto ne si spomniam ot materiata, samo, che imashe edin set karti na principa na Tarot, koito raboteshe napravo mistichno tochno! I drugoto cenno neshto biaha horata, koito sreshtnah tam, po-specialno tezi, koito ne biaha psiholozi. Te siakash izkochiha ot nishtoto i se vurnaha obratno tam – nikoga poveche ne zasiakoh nikogo ot tiah po forumite i subitiata, koito poseshtavah.
Десет години минаха от този първи в България семинар по Невролингвистично програмиране (НЛП). Реших да започна този блог за всичко, което се е случвало през годините и продължава да се случва сега. Защото зная, че хората от онзи първи семинар не са изчезнали. Макар и да нямам контакт с никой от тях, макар и може би повечето от тях да са забравили за какво точно ставаше дума на този и следващите организирани от Българския институт за личностно развитие семинари, сигурен съм, че всеки от хората, които бяха тогава в залата, продължава да търси своите истини.
Междувременно в България книгите по НЛП вече не са така недостъпни; от Интернет видях, че други са подновили идеята на моя първи институт и организират семинари. Аз самият съм далеч от България през всичките тези години – с чувството, че дължа нещо на пионерите. А също и на тези след тях, които се питат – на български език – какво е това НЛП и какъв е всъщност смисълът зад това завързано съкращение. Нямам намерение да преразказвам онова, което може да се намери из литературата и в Интернет. Ще пиша за моя опит и моите знания и моя път в търсене на полезни, силни и ако щете – весели инструменти за личностна промяна и за моето обяснение защо те работят или не работят. Няма да представя абсолютната истина, защото такава просто не съществува – или ако наистина вярвате, че съществува, аз поне не я знам и честно си признавам това.
Преди години много обичах да ходя по Рила – зиме и лете, в дъжд и сняг. Вкъщи бях събрал всички достъпни карти, пътеводители и описания: като се почне от пътеписите на дядо Вазов и архивните страници на списание “Български турист”, през туристическите карти до пътеводителите и книжките на Малка туристическа библиотека. Никоя от тези книги и схеми, разбира се, не описваше и не можеше да опише точно моя дневен маршрут: усещането на биещите пръски сняг, които карат очите ти да се затварят и млечното проблясващо слънце високо някъде над мъглата, и шума на Мальовишката река под скалите долу… Но описанието, преживяното, маршрутните скици, начертани от други хора ми помагаха да си съставя общ план как да стигна до целта – най-често някой връх или билен преход, или хижа: колкото повече различна информация се наслагваше, толкова по-точни, бързи и подходящи бяха решенията, особено в трудни ситуации, когато изборът на верния за момента маршрут, може да се окаже, решава успеха на деня ти, пътя ти или дори живота ти (в планината понякога има и подобни ситуации).
Постепенно, опитните изследователи го потвърждават, всичко – опитът на другите и твоя опит, техните знания и твоите експерименти и предположения, се омесва и превръща в инстинкт, в способност да можеш да вземеш вярното решение и да поемеш по верния път и да следиш за всички възможни и на пръв поглед невъзможни пътепоказатели ей така, от самосебе си, докато се радваш на усещането за свобода, простор и спокойствие.
Добре дошли в света на моята карта. Разтворете я и се радвайте на пътуването. Това е един от най-вълнуващите моменти – първият поглед върху картата. Ето, мога да мина оттук, а може би по този хребет или през тази стена или ето този връх… Каква ли е гледката отгоре? А дали този склон не е прекалено лавиноопасен? Дали тук може да се подсече, да се заобиколи, да се пие вода, да се пренощува, да се изчака буря?
Всеки път започва от картата.
RSS абонамент чрез feedpass
Може би не всеки път започва от “карта”.
Нали преди да е “направена картата” някой е извървял този път, без да е разполагал с нея. И това е само аналогия с която искам да сравня пътят на индивидуалния растеж, който в обществото се нарича “ДУХОВЕН”.В него именно ако се водим по “карта” не вървим натам. Смисълът е именно от откриването на собствената територия, за която всъщност няма кой да направи “карта” освен нас самите. И именно там се върви и се прави “картата” – едновременно и двете. Но ако ви трябва “карта” на някой друг, това просто ще бъде неговата “заблуда” за неговия “път”. Единствено страха и несигурността кара хората в индивидуалния си път да търсят и се нуждаят от “карта”. А някои лични илюзии правят пък някои да “чертаят” някакви обективни карти и да смятат, че всички трябва да вървят именно по тях. Но всичко това си има своя смисъл…
И освен това – каквото и да се чете по карта, ходенето по тези места и собственото “потапяне” не може да бъде описано по какъвто и да било начин… най-малкото защото е индивидуално… Най-малкото…
Това, които се посочва е малка част от арсенала на известните вече тренинги. Интересно е и е полезно. Но искам да поясня – За Европа нещата започват не от Русия, а от Франция и Австрия. Още през осемдесете, когато Русия се гърчеше в прахта на безпътието, имах уникалния шанс /разбира се извън България/, да наблюдавам интерактивно обучение, детерминирано по-късно като тренинг в едно от техническите училища на концерна Елф. Тренинга бе ориентиран към затвърждаване на уменията на средния ръководен състав за вземане на решения във високо рискова ситуация възникнала по време на работа.
Моите домакини поясниха, че става въпрос за нова обучаваща форма, която се разработва успешно от тридесете години в Германия, от където е пренесена в Щатите и от там обратно в Европа. Малко по-късно /Слава Богу, осемдесете не бях изобщо в страната и така се опазих от деформиращите процеси на така наречения преход и у нас и типичен също за Русия/,наблюдавах подобни практики за професионално усъвършенстване в тренинг центровете към дирекциите за HRM на различни сериозни предприятия – например като концерните Волво, Тексако и други, опериращи на цялата планета. Да, това е почти магия докато я усвоиш. Представените тук теми отнасящи се до техниките на успешните продажби отдавна са разработени персонално за Европа под мениджмънта на господин Герхард Родлер, основател на известната през деветдесете “Изи Лърнинг – Родлер” в Австрия, която много бързо набира скорост и изнася дейността си далече и зад границите на тази страна като Изи Лърнинг – Интернешънъл. Компанията е символ на авторитет при осъществяне на вътрешно-фирменото обучение – основно на фирмите с лидерска позция и традиции над един век в Европа, а също и и на всяка уважаваща се компания – дано някога и у нас имаме такива. Дори у нас през деветдесете първите стартирали у нас представителства на западни компании като Мобиком, Нестле, Кока Кола, Бритиш Америко тобако, Шел-България и други се интересуват и ползват услугите на Изи Лърнинг, която след време в страната прераства като консорциум. В тази фирма започна и моята подготовка като тренер. Но интересите ми не спираха до тук. У нас нахлуваха вече свежи технологии на интерактивна подготовка на персонала, а по-късно и на обучение не само от Европа, но и от Щатите. Ние българите имахме уникалния шанс да контактуваме с хората на Демокраси Нетуърк, в чиито екип влизаха неповторими и до момента майстори на тренинга и да се докоснем до школите на гиганти мислещи с невероятна перспектива за персонала си – фирми от ранга на Дженерал Мотърз и Дженерал Илектрик. Благодарение на една разработка на Университета в Джорджия Таун, тренингите бяха пренесени у нас и в областта на средното образование в средата на деветдесете.
В началото на новото хилядолетие нещата в интерактивното обучение вече се институциологизираха. Тази форма на професионална подготовка и усъвършенстване, както и подготовката на хората за добра комуникация и повишаване на възможностите им да управляват конфликтни ситуации /прочее – един от коронните тренинги в школите Герхард Родлер и на конкурента му Харамах през деветдесете на миналия век/, бяха систематизирани окончателно в немско говоряща Европа, възприети от държавите общуващи чрез англосаксонската езикова група и в този им вид бяха приети като основа за сертифициране на най-добрите тренери на стария континент с ISO 17024. В Русия тренинга вече бе придобил популярност, там с него се бяха заели и психолози /нещо вече сторено в Европа – сто години преди руснаците/. Но за има русски, сиреч славянски привкус тази прогресивна форма за професионална квалификация и личносттно усъвършенстване бе поставена под странната абревиатура НЛП. В Щатите като прагматици, чиято икономика русите може би ще догонят към края на това и в началото на третото хилядолетие, просто не се помайваха, те въведоха стандарта 17024 в своя ANSI с пълно признаване на спецификациите на ISO, нещо повече, за да няма объркване в прогресивния запападен свят, в САЩ стандарта се изписва така: ISO/ANSI 17024
Благодарение на тези стандарти и диамантените механизми за съблюдаваните и спазването на заложените в тях критерии, хората в традиционните западни общества живеят в просперитет и човешко щастие.
Нима има добър Хюмън Ресърс менъджер, дори и на средна, но известна поне на два континента фирма, който би рискувал доброто ниво на персонала си като го изведе подготовката на хората, за които отговаря извън приетото и утвърдено като ISO и ги подложи на обучение чрез добре представена, но недоказана във времето система под странната абревиатура НЛП?