Закривам колибарския сезон
Закривам колибарския сезон. Оставям и колибата, и езерата, и върха на зимните снегове, ветрове, ледове и бури, които постепенно отново ще завземат планината. Зная, че и върхът, и езерата, и дори колибата ще устоят на изпитанията на зимата и ще бъдат все тъй тук за пролетното слънце и небе, точно така, както е било и както се е повтаряло винаги. Само не мога да бъда сигурен дали аз ще оцелея да бъда отново тук както всяка предишна пролет. Никой от нас не може да бъде сигурен. Оказва се, ние, хората сме много крехки създания, много по-крехки от колибите, езерата и върховете, неизмеримо по-неустойчиви и временни. Отнася се за всеки от нас – много по-лесно е нашият свят да се счупи. И ах, да, и в счупването на света също има красота. 
