КОЛИБАТА
КОЛИБАТА тази година получи нова външна изолация от родопско одеало 
Ще издържи ли това зимата? Не зная. Ще издържи ли колибата зимата? Сигурен съм, че ще издържи, както е издържала много зими такава, каквато е – наведена на една страна, крехка, много истинска.
Колибата е символ и спомен за времето, в което човечеството още не беше луднало да застроява всяко красиво кътче, да бетонира всеки плаж, да се опитва да превърне в пари за себе си онова, което е дадено без пари – изначално и на всички…
Утре може да я няма тази колиба, но не защото няма да устои поредната сурова рилска зима, а защото на някой може да му хрумне да прокара лифт в долината, пътища, калдаръми, да направи хотели, ресторанти, лаФки с бира и кола, и специални площадки за снимки в Инстаграм… И зная, че за повечето хора днес това е нормално, даже желано развитие и че много биха го приели с одобрение, както приеха и приемат унищожаването на съседните долини, планини, брегове, езера и полета… Мнозина вече не виждат нищо лошо в злото, мнозина са искрено, вътрешно убедени, че всеки сам си преценЯ.
И понеже светът се развива според вътрешните убеждения, вървим право натам, накъдето сме тръгнали.
Но докато я има колибата ще бягам горе и ще зная, че има къде да избягам от всичко долу. Наречето го малодушие или страх, или просто застаряване. Имаме още места във високото, които ни спасяват от удавяне и задушаване, от жестоко премръзване, и особено с наближаването на зимата, те стават наистина тихи и спокойни. Тихи и спокойни, каквито би трябвало да сме всички ние – при влизането в един сезон, в който няма топлина, няма цветове и дори над течащата планинска вода се образуват кори от мразовит лед.