Лутаница
Само ни се струва, че сега сме прекрачили моста, че сега прекрачваме моста. Ние сме много отдавна на отвъдния бряг, просто никога не сме го забелязвали. Това, че е имало река и това, че е имало мост и въобще това, че е имало и има друг бряг, колкото и недостъпен да е вече той сега. Мостът е невидим, реката е невидима, другият бряг е невидим. Мъглата е не само наоколо, всяка нейна гъста капчица преобразява и вече е преобразила представите ни за света и за нашето собствено място, вглъбява ни в илюзия, от която няма и няма, и няма измъкване.
