Бхагаватгита за 21 век: Глава шеста. Недосегаемият за страсти

Искам на всяка цена е един от моделите на времето  ни, който става все по-популярен. Хората са длъжни непрекъснато да си поставят цели, да разработват планове за това как да ги постигат и на всяка цена да се стремят всеки миг да изпълняват тези планове, да постигнат тези цели. В противен случай се превръщат в неуспешни, превръщат се в лузери, отпаднали от съревнованието по постигане на цели, гласят постулатите на съвремието. Разбира се, целите са свързани основно с материални притежания, кариера, място в обществото, власт; все неща измерими, видни за другите, подходящи за съпоставяне на твоя напредък и превъзходство над всички останали. В името на тези цели човек става готов да плати действително всяка цена – готов е да унищожи здравето си, да се раздели със съня и почивката, да се откаже от природата, да се отрече от близките си, да превърне себе си в един механизъм, единствено въртящ неуморно колела към целта. И когато тази цел наистина е постигната? Вярването, че тя ще донесе щастие, ще донесе спокойствие, ще донесе мир, ще донесе благополучие и нормални отношения с другите хора – всичко онова, заради което всъщност дълбоко в себе си някой се заема да постигне нещо, обикновено рухва. Започват проблемите, започва плащането на цената, идва събуждането от транса, че можеш само да искаш на 100 % и това да те направи щастлив. Примерите, малките и по-големи житейски истории, са толкова изобилно много и толкова пред очите ни, че ако въпреки тях продължаваме да вярваме в ползата от Искам на всяка цена, това означава, че просто държим очите си затворени.

Като че ли парадоксална е шеста глава на Бхагаватгита. От една страна, Кришна трябва да убеди Арджуна за действие, да го мотивира да започне битка, за участието си в която принцът се колебае. И Кришна повтаря и повтаря в предишните глави колко важно и неизбежно е действието, как то не бива да бъде избягвано. Но тук, в шеста глава, Кришна обяснява необходимостта от медитация, от спиране на всяко действие, от застиване, от покой. Как се съчетават тези два полюса? Как може да ги съвмести в себе си един воин, който трябва да иска на всяка цена да се бие и да победи – в противен случай като че ли просто няма смисъл да влиза в боя. Може ли да се постигне победа, когато усилията не са насочени на именно към нейното постигане, а първо към медитиране? Възможно ли е настъплението, превъзмогването на противника, да е по-успешно при съзнателно вътрешно спиране?
Когато четем Бхагаватгита, трябва да си даваме сметка, че всичко в стиховете й е многопластово. Моделът Искам на всяка цена е плосък, ясен и може би за това привлекателен във време, което се стреми да направи избора на човечеството все по-прост, елементарен и еднопосочен. Но изборите ни като хора никога не са прости и еднопосочни, колкото и убедително понякога да изглежда противното. Бхагаватгита говори за поведението на боеца, където като че ли всичко е ясно и линейно – от другата страна на фронта има враг и по-силният ще победи. Но всъщност става дума за територията на човешката психика, а на тази територия няма никакви линейни решения. По-силен се оказва не този, който е готов да вложи всичката си страст и на всяка цена да удържи победа, а този, който съумява на първо място да сдържи страстта си.
16
Но йога не е за този, който
твърде много яде или никак,
не е за този, който спи много
или бодърства много, о, Арджуна.
17
Йога умъртвява страданията
на този, който се храни умерено,
умерено действа и се развлича,
умерено спи, умерено бодърства.
18
Този, чиято насочена мисъл
пребивава в Покоя на атман —
недосегаемият за страсти —
този е йогин: единен с Едното.
Умереност и покой – не, тези предписания не са, както често се тълкува, отправени към някаква малка и рядка порода хора, откъснати от обществото, заселили се по пещерите и бреговете на Ганга, които практикуват йога. Те се отнасят именно за воина, за човека на страстта, за човека на нашето време, който в най-голяма степен има нужда от това.
Ние се намираме без съмнение в епохата на страститеТе са двигателят на големите постижения, но и на големите страдания на нашата епоха. Защото огромното желание на всяка цена може да е източник на енергия за известен период от време, но заедно с това изчерпва цялата енергия. И защото за известен период от време може да изглежда, че то води напред, но това е привидност, която би била вярна, само ако в света имаше две посоки и нищо повече.
Ние живеем в невъобразимо сложен и многоизмерен свят и мозъкът ни често има склонността да подценява тази сложност и комплексност. Разбира се, това се случва инстинктивно – то е своеобразна защита, вложена в нас поради опасността психиката буквално да прегори, ако започне осъзнато да отбелязва всичките съществуващи неизброими и неизмеримо сложни отношения и взаимовръзки в космоса. Тази задача надвишава милиони или милиарди пъти възможностите на нашето мислене, мисловно тя просто не е постижима за нас. И съществуват два начина да се справим вътрешно за да направим съществуването си въобще възможно. Единият е да си измислим опростена картина на света и да заместим с нея истинската. Другият е пътят на йога, който Кришна дава на Арджуна.
Тези два пътя са коренно различни в същността си. Според единия, мисленето ни има неограничен капацитет и е въпрос само на усилие и амбиция да го разтегляме до безкрайност, според другия, мисленето може да ограничава капацитета ни. Според единия важна е целта, според другия – пътя. Според единия важен е резултатът, според другия – самото действие, защото в действието без страст от постигане на целта на всяка цена, човек започва да проумява ограничеността на своя ум.
Столетия вече ние се движим по пътеката на линейното мислене с вярата, че всичко е само въпрос на количество – и като разширяваме обема на познанията си за познаваемата част на света, увеличаваме силата и способностите си да се справяме и да постигаме целите си. И действително, до един определен етап това носи достижения, те са съвсем осезаеми и никой не може да ги отрече. Благодарение на тях човечеството днес живее в невиждано материално изобилие и дори, колкото и противоречиво да звучи това твърдение, в невиждана сигурност. Но както за човечеството като цяло, така и за всеки от нас се отнася – има един етап, от който нататък усилието престава да носи удовлетворение и простото увеличаване на количеството усилие, на количеството желание не води до увеличаване на броя на постигнатите цели.
Има и друг начин да се води битката, учи Кришна и той е, вместо непрекъснато да се разгаря все повече и повече, да се спре бурята на мисленето.
27
Върховна радост изпитва йогин,
чийто ум е в покой постоянно,
който е укротил Страстта — раджас
и свободен от грях влиза в брахман.
34
Неуморните мисли, о, Кришна,
се движат бързо, терзаят, не спират.
И да се овладеят, е трудно —
както е трудно да се спре буря.
Върховносияйния каза:
35
Да, наистина, о, Мощноръки,
не е лесно ума да владееш.
Но с дълго упорство, о, Каунтея,
ще го подчиниш — щом отхвърлиш страстите.
Бурята на ума носи постижения, но и ги унищожава; носи сигурност, но и ни въвежда в състояние на най-дълбока несигурност. Именно в тази амбивалентност на мисленето е източникът на най-голямото страдание – в опита ни да постигнем света на всяка цена и в цялата невъзможност това да се случи с помощта на мисленето. Колкото повече разширяваме количеството на познанията си за света, толкова повече нови и необозрими до този момент факти изникват и превръщат досегашните ни разбирания и знания в нищожни. И не само на голямото поле на рационалната наука, което може би малко занимава обикновения човек, но и на полето на самия негов ограничен и като че ли напълно обясняем живот. Отвън, като че ли светът – с всичките наши успехи в неговото овладяване – става все по-неовладяем, непредсказуем и неясен и това поражда дълбока вътрешна тревога и напрежение. Но и на самата територия на вътрешния ни свят, тъкмо когато се чувстваме, че сме намерили целта си, смисъла си, себе си и аха – всичко ще се подреди, изведнъж се оказваме още по-безориентирани и объркани. Самият ни вътрешен свят се сблъсква със сложност, която не може да бъде решена с познатите алгоритми, разбива и обезценява усилието, страстта, желанието.
И нашата съдба е много подобна на съдбата на Арджуна, не можещ да проумее смисъла на своята битка, в началото на която той няма никакво желание да победи на всяка цена. Защото да сразиш противника е в крайна сметка безмислено, както безмислено е да влагаш цялата си енергия например в това да се сдобиеш с дом, който да трябва да отработваш ден след ден десетилетия след като ти е опротивял, изсмукал всичките ти жизнени сокове и разбил мечтите ти за домашен уют и щастие. Мисленето ни има склонността да се самозалъгва и навика като куче да гони опашката си до пълно изтощение. Страстта може да е необходим двигател за напредък, но напредък е постижим, само когато тя е поставена под контрол, а не оставена да прави своето на всяка цена. И този контрол изисква минути на спиране, в които всяка страст утихва, всяко желание изчезва, всяка цел избледнява. Само в такива мигове на укротения ум ние сме в състояние по друг, съвършено необясним за мисленето ни път, да съзрем и съпреживеем цялата сложност и многоизмерност на живота, която иначе ни убягва. А това преживяване ни води до качествени изменения – променя целите ни, променя желанията ни и променя вярването ни, че да сме щастливи е въпрос на количество усилие. И че си струва всяка цена.
Побеждава не този, който влага най-много страст, а който е недосегаем за страстите. Не този който желае най-много, а който може да се освободи от желанието си. Не този, който се стреми към повече, а който схване, че победата не е количество. Една поука, особено необходима днес, когато модерните повечена всяка ценакаквото ще да става, се сблъскват с обективната невъзможност на ограничената ни материално планета да задоволи неограничените ни материални желания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.