Бхагаватгита за 21 век. Глава шеста. Опитомяване на духа

Живеем във време на разпиляване на духа; във време, в което психическата ни енергия е непрекъснато предизвиквана, насочвана, отслабвана, разпръсквана в различни и хаотични посоки. Много бързо нещо обзема вниманието ни, после ни поглъща нещо друго, скоро го забравяме и започваме да мислим или да правим трето . В бързоменящия се ритъм на делника това изглежда единствения що-годе възможен начин да се справяме без да изоставаме; да бъдем в крачка, макар и задъхани, изтощени, все по-безсилни. Отмятаме задачите на деня, но оставяме нервната система потопена в напрежение от рязката смяна на мисловните пейзажи, от задъханото препускане на сетивата през нови и все по-обширни океани от информация, в които трябва да се ориентираме за да не загубим себе си – и се губим съвсем лесно докато се опитваме да не спираме за да не се загубим… Днес малцина са тези, които могат да бъдат обвинени в безделие – времето изисква непрекъсната активност от нас и все с нещо сме заети. И въпреки цялата тази безуморна дейност не приближаваме, а се отдалечаваме от йога. Дали онова, което не ни достига е само, че не сме се отказали, а напротив, сме заобичали още повече резултатите и печалбите от труда си и сме превърнали всяко трудене единствено в средство за извличане на поредни печалби и ползи? Или има още нещо, изместено от хоризонтите ни, някакъв метод, някакво средство, което може да промени хоризонтите ни и нас самите. Да ни превърне от неспирно подскачащи подир делата си разтревожени човечета в издигнати, възвишени, спокойни победители? Докато в началните глави на Бхагаватгита става дума основно за действието, за външните проявления на човека в света, фокусът на шеста глава е върху работата с вътрешния свят – и в йога основният инструмент за това е волята. Няма начин да преминем от бездействие към действие и от желание да облагодетелстваме себе си към безкористност без да усилваме волята си.
Именно слабата воля допуска енергията да бъде разпилявана в безбройни и съмнителни посоки, вътрешните сили да отслабват, напрежението да расте и да прелива в болестни състояния, в усещане за несправяне, в страх и тревожност – и именно слабата воля е причината тези прояви да са се разрастнали днес до епидемия. И да, днес има развита като никога досега фармакология, психиатрия, психотерапия, медицина, възможности за прикриване на симптомите на тази епидемия – но те не лекуват корените и това става все по-очевидно. Защото с очакването, че някой друг и нещо друго са способни да ти вдъхнат и донесат спокойствие, равновесие, подреденост, яснота, смисъл, здраве, живот, всички тези съвременни методи отслабват допълнително волята. Днешният човек се приучава да разчита на нещо отвън за да се справи с това, което се случва в него. И с това затваря все повече себе си за себе си, става си все по-непрогледен и неовладяем.
Навярно мързелът е дълбоко вкоренена естествена характеристика на човечеството, защото Бхагаватгита може да бъде разглеждана и като наръчник за борба с мързела. На външното бездействие тя противопоставя действието, на инерцията – осъзнатото действие, на липсата на воля – усърдието, усилието и вътрешната дисциплина. Това са двата противоположни бряга и преодоляването на реката между тях е процесът на човешкото израстване – на ставането от враг на приятел на себе си:
5
Нека сам се издига чрез атмана,
но нека сам не се принизява.
Защото всеки сам е приятел
и сам е враг на самия себе си.
6
Сам е приятел на себе си този.
който се е победил чрез атмана.
Който сам себе си не владее,
той се превръща във враг за себе си.
7
Който се е победил и спокоен
пребивава във Висшия атман,
еднакъв при радост, скръб, студ и жега,
почести или неуважение,
8
човек доволен от мъдрост и знание
извисен, овладял сетивата,
за когото кал, камък и злато
са едно — той е йогин — Единен.
9
Който еднакво е безпристрастен
към враг, приятел, посветен и незнаещ,
чужденец, роднина, светец и грешник —
такъв равновесен човек е възвишен.
Но може ли човек да достигне до това състояние на духа, ако просто се остави на течението на реката? Модерните технологии подхранват илюзията за удобния живот: не е необходимо вече умението да четеш карти, когато разполагаш с навигационна система; не е необходимо да търсиш уморително сведения в книгите, когато има Гугъл; не е необходимо дори да станеш за да изгасиш осветлението, когато електроуредите стават сами „умни“ и започват да разбират команди с глас… Примерите се умножават с всеки ден – и с тях илюзията, че животът може да бъде постигнат и то напълно удобен – без всякакво усилие. Илюзия, защото, оставящ се все повече в зависимост от механизмите, човек се превръща автоматично в техен придатък – безволев и безполезен за другите и себе си, ненужен механизъм. Това не значи, че е вредно да се възползваме от улесненията, които съвременната цивилизация е готова да ни предостави. Те са полезни, стига времето, което ни освобождават, да бъде оползотворено съзнателно – преди всичко за прастиката на медитацията.
Медитацията е универсалният метод, без който не можем да извървим пътя на йога. Инерцията да бъдем лениви и бездейни е вкопана дълбоко в инстинктивната природа на нервната система и в началото на развитието си човек, подобно на всеки животински вид, не би предприел никаква стъпка, която не е непосредствено продиктувана от инстинкта. Това е изходната позиция на човешкото развитие – представена от психичния център на земната чакра, на Муладхара. На един следващ етап, когато на преден план излиза дейността, очакванията за резултати от нея са отново природно присъщи на човешката психика. И тук, на територията на Манипура чакра, трябва да се случи прелом – карма йога не е постижима без съответното целенасочено упражняване на волята, което се случва чрез медитацията. Само тя може да разчисти полето на развитието към по-високите чакри. Арджуна е воин и изглежда неговата задача е да воюва, а не да седи неподвижно в медитация. Това като че ли е занимание за отшелниците във високите пещери. Но Кришна дава ясно наставление: единствено медитацията укрепва ума, освобождава от страх и носи вътрешна опора във всяко действие. Манипура е своеобразната граница на решението – ще бъде ли дейността ти насочена към удовлетворяване на инстинктите, към разширяване на животинското съзнание, или към сътворяване на човешкото съзнание, за което се изисква усилие. Медитацията е не бездействие – да седиш и да не правиш нищо, както често незапознатите с този метод си го представят, а най-висше действие, защото то определя качеството на всички останали човешки действия.
10
Който е йогин — да се упражнява,
изцяло отдаден на вечния атман,
уединен, овладял ума си,
без земни надежди и притежания.
11
Да сложи на чисто място асана —
не много високо, не много ниско,
да сложи жертвена слама, отгоре
кожа от антилопа и тъкан.
12
Нека, седнал на тази асана,
с ум в една точка, с добре овладяни
мисли и сетива — чрез йога
да разбулва в сърцето си атмана.
13
Като държи изправено тялото,
както и шията и главата,
към върха на носа да насочи
своя поглед — встрани да не гледа.
14
Умиротворен и от страх свободен,
твърд в обета за въздържание,
с ум в покой, с мисъл само за мене —
към мене, седейки, да се устремява.
Днес тази практика е за нас още по-трудна, отколкото за воините от Махабхарата. Нашето нетърпение да се впускаме в битки е още по-голямо; изобилието от възможности да разсейваме ума и енергията си е неописуемо и подмамващо; страхът ни, че ще изпуснем нещо важно отвън, ако седнем и се концентрираме в себе си дори за миг, прави вътрешно невъзможно да се спрем. Веднага, по-бързо, още и повече са повели на времето и в стремежа да не изостанем сме готови да разпилеем безогледно последните остатъци от волята си. Но в това е сигурният път към страданието, защото без воля човек е безпомощно изложен на всички ветрове, бури и течения отвън. А те несъмнено не намаляват в нашето време. И срещу тях няма скривалище в бездействието, нито в безумната надежда, че можеш да оцелееш, ако просто им се оставиш или разчиташ някой друг или нещо друго да те защити. Медитацията е метод за избавление от страданието и път към осъществяване на най-високите цели за човека според йога чрез усилване на волята и опитомяване на разпиления дух– и с това практика, без която не можем да осъществим развитието си днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.