Бхагаватгита за 21 век: Глава първа. В мъглата на сетивата – мигове преди битката

Нашият свят ни предлага разнообразие, което предишните поколения не биха могли дори да си представят – много събития, много случки, много преживявания, много впечатления, много хора, много вещи, много избори. Всичко в делниците ни е по много, и това увлича подобно на силно течение. В бързо сменящите се поредици от картини, звуци, усещания, които се застъпват, преливат и надпреварват да вземат макар и за миг частица от нашето внимание, е лесно просто да загубиш представата за това кой си ти, къде се намираш и какви са битките, които водиш. Въвлечени в неспирния сетивен поток, който се движи с огромна скорост, преставаме да сме способни да отличим дори един детайл. Всичко се размива пред очите ни. Преставаме да можем да разчитаме на способността на мисленето си да отсее и подреди същественото от несъщественото и да създаде от възприеманото една вярна картина на околния свят, в която да се ориентираме и въз основа на която да осъществяваме действията си. Оказваме се загубени в мъглата на сетивата, които все още не са се пренастроили към скоростта на времето. И така правим не нещата, които всъщност трябва да правим. Намираме се не на местата, на които всъщност трябва да сме и не с хората, с които всъщност трябва да бъдем. Превръщаме се в пленници на липсата си на ясна представа за света. Лутаме се в хаоса.
21
Тогава, велики мой господарю,
така на Кришна Арджуна рече:
О, Неизменни, спри колесницата
там между двете световни армии,
22
та по-отблизо сам да огледам
онези воини, за битка жадни,
с които ще трябва да се преборя
в предстоящото ни сражение.
Арджуна знае, че се намира от едната страна на битката. Там, от едната страна, като че ли всичко е ясно. Като че ли ясно е кои са другарите и кои са враговете. Като че ли ясно е коя е посоката и коя е целта. Като че ли ясно е защо ще започне тази битка, защо той ще се хвърли в нея. Ясна е картината от едната страна. Но това ли е цялата картина? И първото, което воинът ще поиска от Кришна, е да постави колесницата му между двете армии. Там, на полето, където битката предстои, но все още е тихо. Все още не се случва нищо. Все още ги няма сцените на нападащи и отбраняващи се, звуците на разяреното сражение, все още не е отприщен целият поток на войната. Само след часове това вече няма да бъде възможно, но сега, в тишината пред битката, преди да бъде участник, изцяло въвлечен в течението, той може да застане по средата, отстрани, в позицията на наблюдател, за да открие и разбере за себе си какво предстои да се случи в действителност.
И точно във възбудата пред битката; когато мисълта, тялото, нервната система, всяка клетка от организма се готвят да превключат в режим съвсем различен от обичайния; когато системата се пренастройва за агресия, за нападение, за максимална концентрация към мига и изолиране от всичко извън този миг – точно преди преминаването на прага пред битката, Арджуна си дава сметка, че има нужда от помощ за да се озове за момент в полето на тишината. Буквално да се откъсне от себе си и да попадне там, където може да види и себе си, и своята армия, и армията на враговете. Отблизо да ги огледа.
Защото, когато сме в ситуация на изключителен стрес, на пренапрягане на целия вътрешен ресурс, на пренапрежение, на нервно свръхусилие – а днес животът ни се навързва от все повече такива ситуации, които следват една след друга – днес животът ни не е само една битка, а битка след битка, всеки ден без прекъсване; когато сме на самия праг, сме най-отдалечени от това, което ни е най-необходимо, най-съществено – да попаднем за момент в полето на тишината. Там, където е винаги тихо и ясно, където мъглата на сетивата се е разсеяла напълно и можеш да се огледаш наистина.

Медитация в тишината пред битката

Има два начина да се озовеш в тишината пред битката.
За първия трябва да поискаш, подобно на Арджуна, помощ отгоре.
Когато усетиш, че течението те отнася, че животът ти, посоката на твоята лодка вече напълно се изплъзват от управление и нямаш сили да овладееш ситуацията; когато е късно за всичко друго и все пак присъства мигът на осъзнаване, че нещата съвсем не са наред; когато се чувстваш изгубен и без ориентация – просто спри, затвори очи, обърни вътрешния си взор нагоре. Поискай помощ. Кажи: води ме, отведи ме там, където искаш ти. Аз не мога повече и не зная повече. Аз се изгубих. Води ме, аз ти се доверявам напълно. И напълно се оставям в ръцете ти. Нека бъде твоята воля. Води ме там, където е нужно и аз ще следвам стъпките ти. Не ме оставяй да трябва да водя битката сам. Поеми управлението на колесницата ми. Аз се предавам на волята ти.
Нека тези думи излизат направо от сърцето ти. И ако са напълно искрени, настъпва пространството на тишината. На успокояването, че съществува невидима сила, която поддържа живота на нашата планета и нашето изпълнено с трудности човешко съществуване и ни помага да преодолеем изпитанията, объркаността отчаянието, болката. Това е тишина, която извира дълбоко отвътре и прави тревогите несъществени, разтваря страховете, влива утешение и увереност в бъдещето.
Вторият начин да откриеш пространството на тишината изисква да притежаваш в себе си вътрешната сила буквално да изключиш, макар и за момент, копчетата на сетивата. Картините в днешния свят са все по-ярки и все по-бързоменяващи се, все по-големи по размер и все по-натрапчиви и всяка от тях се бори за частичка от вниманието ни. Но ако имаш силата да си кажеш – сега няма да обръщам внимание на тези картини, няма да обръщам внимание на тези звуци, ще оставя целия поток отвън да тече някъде встрани от мен – ако успееш да направиш крачка встрани от този поток, озоваваш се в пространството на тишина и неподвижност. Потокът не може да бъде спрян, но себе си да отместиш е вече достатъчно. Тогава картините, звуците, усещанията не преминават вече през теб и спират да пораждат реакции. Нервните вериги се освобождават от последните импулси на напрежение и остават свободни за друг тип информация. От непосредствен, изцяло въвлечен участник, можеш да се превърнеш в изследовател на полето на битката; от войник да израснеш в генерал, който изучава картата на бойните действия и взема стратегически решения. Когато сме удавени в потока на възприятията, ние не можем да решаваме – ние просто следваме сюжета на сцените. Да вземаш решения е функция на разума и тя става възможна едва когато се разсее мъглата на сетивата.

Защо водим битките на живота

40
Когато един род сам се изтребва —
в него изгасват най-древни закони,
а щом изгасне изконната правда —
в рода греховност се възцарява.
45
О, мрачна участ! Какъв грях огромен
сме решени сега да извършим —
алчни за царска власт и наслади,
се готвим своя род да изтребим.
47
В часа преди боя тъй рече Арджуна
и като седна пак в колесницата,
захвърли своя лък и стрелите си,
с ум, обхванат от тежко страдание.
Там, в полето на тишината, Арджуна страда. Страда от това, че тази битка ще се случи, а тя ще се случи, защото са нарушени най-древните закони.
В най-дълбоката същина на живота ни като хора тези закони са вече вписани и препрограмирани. Точно така, както за всяко растение, за всяко живо същество на планетата, и за нас съществува рамката, в която животът ни да се развива в хармония с околната среда. Никаква форма на живот не е насочена към разрушаване на самите условия за живот, безбройно количество сложни взаимовръзки обхващат и поддържат цялата система на живота на Земята. Ние обаче като разумни същества сме получили свободната воля, инструмента на мисленето, възможността да предприемаме избори, които излизат извън строгата подредба на рамката. Още в древни времена опасностите, които носи тази нова свобода са били съзряни и изконната правда на баланса, на хармонията, на съсъществуването са били формулирани в строги правила и закони, ясни и разбираеми за обществото, за да се гарантира, че пътят на развитието няма да унищожи и човешкия вид, и всичко останало на планетата. Възможността да поемеш по друг път носи в себе си и възможност да поемеш по грешен път. И тогава става нужна войната.
Колкото повече във всекидневието си човек се опълчва на общата подреденост и установеност на живота, толкова повече всекидневието му се превръща в битка или в непрекъснато редуване на битки и неизбежно поражда страдание. Днес ние като човечество сме се изправили срещу общата подреденост на живота и се опитваме да зачеркнем напълно и пренапишем изконната правда, за която говори Арджуна. И затова се намираме непрестанно на бойното поле и водим повсеместни бойни действия, все по-интензивни. Водим битка с цялата природа на Земята и дори на пръв поглед изглежда, че вземаме надмощие. Водим битки един с друг, непрекъснато; битки на завист, на съперничество, на конкуренция, битки за място под слънцето, което именно на полето на битката изглежда толкова недостатъчно за всички. И водим битки в себе си, до пълно изтощение и себеразрушаване; битки, в които няма преустановяване на огъня дори за миг. Вътрешното ни състояние на война се е превърнало в навик така че дори не осъзнаваме, че се намираме във вихъра на битката. Забравили сме, че не живеем в нормалното си състояние на хора и че някъде извън битката има други възможности да бъдем. Затова Арджуна ни дава пример. Той ще влезе в битката, но най-напред като огледа отблизо враждуващите армии. И не по навик, а защото осъзнава там, в средата на бойното поле, в тишината, че друг път няма. Тази битка е неизбежният резултат от потъпкването на реда, на нормите, от възхода на алчността като продукт на свободния избор. Тази битка ще бъде проведена, и това си струва само ако доведе до осъзнаване. Жертвите ще бъдат дадени, дори близки и скъпи. Цената ще бъде платена и това е непредотвратимо. Но когато се случва с разбиране и носи разбиране, високата цена ще бъде оправдана. Тази битка може да бъде изход от пътя на по-нататъшните страдания, избавление от непрестанната верига от сражения, насилие и разруха, която пораждаме с мислите и действията си всеки ден, в нас и навсякъде, без да си даваме сметка за това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.