Всяка трудност те води към успеха. И всяка нощ – към утрото…
По някой път човек много трудно и бавно стига до простичкото откритие, че препятствията, трудните участъци от пътя се преодоляват не, като се страхуваш и се опитваш да ги избегнеш – това само хаби време и сили и забавя пътуването ти, – а като простичко преминеш през тях – и то така, сякаш продължаваш да вървиш по равното: без излишно задъхване, без излишни емоции, без излишно вайкане – със спокойна и равномерна крачка, която не прави разлика в терена… Докато напредъкът в един момент не стане видим, нанагорнището не бъде отминато и пред очите ти не се отворят нови хоризонти… толкова обширни… че просто не е било ясно как мъничкото препятствие зад гърба ти е можело да ги скрива… Пролетта се усеща в разгара на зимата – стига да държиш очите си достатъчно отворени, за да уловиш всеки лъч светлина по пътя…
Любомир Розенщайн с нов авторски поглед към избрани цитати от книгата „Планетата на щастието“
Когато се отказваме, ние спираме да живеем. Често нещо е способно да ни въодушеви, захващаме се с него с цялата енергия, която имаме, с ентусиазъм, със страст, а когато енергията започне да се изчерпва, готови сме да се откажем, независимо колко сме вложили… Готови сме да махнем с ръка и така, вместо огърлица от успехи, преoдоляни трудности, постижения, нанизваме в жизнения си път верига от неудачи и предателства спрямо себе си, която става все по-тежко да влачим подире си. Алпинистите знаят, че най-труден е пътят пред самия връх – и че най-богата затова е после там отплатата – от нови сили, от енергия, от щастие… Разбира се, човек трябва да може да прецени разумно възможностите си и да се научи дисциплинирано да се връща, когато е нужно – и да търпи, упорито, с понякога събрано до най-последния предел на силите постоянство, но да не се връща – когато е възможно. По това именно се измерва твърдостта на характера, волята, духът, светлото, заради което можем да се наречем човеци…
Tехника за медитация: да се окрилявате, вместо да предавате сами себе си…
Спомнете си момент от живота си, когато сте постигнали нещо с много усилия. Когато наистина знаете, че сте вложили всичко от себе си и сте се справили. Върнете се за момент във времето, в което сте били близо до целта и вече с последни усилия сте се стремяли към нея. Влезте мислено в тази ситуация, вижте я с очите си оттогава, чуйте гласовете и особено вътрешните си гласове. Има ли гласове, които казват – стига толкова, откажи се, нямаш повече сили, няма вече смисъл… Има ли други, които казват – продължавай напред, продължавай напред, само напред… Отбележете разликата между едните и другите – това може да е разлика в силата, в тона, в тембъра, във височината, в плътността, дори в посоката, а понякога – и в езика, на който говори гласът… Сравнете чисто физическите характеристики, които ги различават… Движете се бавно напред мислено във времето към целта и отбелязвайте как се променят характеристиките на гласовете… Има един пределен момент, в който възпиращият глас просто престава да има всякакво влияние, а вдъхновяващият окрилява. Уловете този момент и установете какво в качеството на гласовете се е променило така, че да промени значението им. Използвайте това знание в бъдещето за да се окрилявате, вместо да предавате сами себе си…