Истории с дърво
Ето някои истории с дърво, които ми разказаха първите посетители на изложбата “Дърво от вечност” на самото откриване. Тези малки истории бяха за мен и изненада, и най-големият подарък и признание – това, че работите ми въздействат на много дълбоко равнище, събуждат в хората съвсем спонтанно спомени за дълбоко лични преживявания, нуждата да ги споделят, да ги изговорят.
Първата история е на възрастна жена. Цял живот се борила с един бор в двора на съседа си. Десетилетия е мислила, че този бор и пречи и трябва да бъде непременно отсечен за да не хвърля сянка в нейната градина. И така година след година – разправии и настоявания. Съседът обаче се оказал упорит и все отказвал да премахне дървото. И добре, че това не се случи, каза ми тя. Сега разбирам колко глупаво е било. Сега всяка сутрин ходя при бора, снимам го, особено на изгрев слънце, говоря му. Сега това дърво ми дава сила и подкрепа и всеки ден благодаря, че то е тук и е до мен.
Втората история е просто картина от една вечер, която ми сподели един мъж. Огромна липа на брега на Дунав. Лято, липата е нацъфтяла и земята около ствола и е посипана с паднали цветове. Просто цялата земя е в цвят от липа. И върху цветовете, навсякъде, милиони светулки, всичко в светулчена светлина. Не зная, каза ми, дали по някакъв начин цветовете ги бяха привлекли, дали има връзка това, но картината беше фантастична и е и сега като пред очите ми.
Третата история е за криво дърво в Родопите, високо на един баир над Смолян. Може би ябълка или дива круша, каза ми човекът, не зная точно. Сирак съм, без баща, и първата работа, която започнах, беше в този град. Ръководеше я един мъж, от който научих много неща в живота. Бях млад и той по някакъв начин заместваше за мен бащата, беше ми като ментор. Всеки път, когато трябваше да вземе важно решение, да се допита за нещо в себе си, той казваше – отивам при кривото дърво – и се качваше сам на ливадата със самотното дръвче. То не беше огромно и многовековно, с голяма и красива корона, не беше с нищо забележимо, просто дърво в планината, но за него имаше явно особено значение. Той търсеше там отговорите.
Минаха години, човекът се разболя от лоша болест и вече го няма. Но сега аз се улавям, че като имам нужда от отговор, от подкрепа отвътре, когато съм в труден момент, правя същото, което правеше той – вече живея в София, но отивам нарочно в Смолян и се качвам при това дърво. Човекът го няма, скоро сигурно и дървото няма да го има, но аз още ходя при него.
Отиват си хората. Отиват си и дърветата. Но идват други хора и други дървета в безкрайния поток на вечността. Може би и вие имате своята история с дърво. Може би и във вас ще събуди нещо срещата с картините от “Дърво от вечност“. Когато имате възможност,непременно посетете изложбата. И като тя започне да ви говори дълбоко в спомените, и имате нужда да споделите, просто ми напишете своята история с дърво. Нека тя остане този път записана – част от този вечен летопис и свидетелство за връзката между дърветата и хората.
–
Изложбата на Любомир Розенщайн „Дърво от вечност“ можете дса посетите до 30 септември всеки ден от 10.00 до 20.00 в плюс това София, ул. „Марин Дринов“ 30. Вход свободен.