14. Ловци на вътрешната свобода
Ние никога на никого не можем да кажем това, което всъщност искаме да кажем. Според Невролингвистичното програмиране (НЛП) осъзнаването на този факт улеснява общуването. Първо, защото спираме да си правим илюзии, че можем да кажем това, което ни се струва че казваме. Второ, защото почваме да се замисляме какво казваме, как го казваме и най-вече – защо го казваме. Резултатът от общуването, а не съдържанието, е истинският смисъл на общуването.
Нашата машина за възприемане на информацията е по-скоро машина за спиране и изкривяване на информацията. Ние филтрираме всяко ново възприятие. По-голямата част от информацията – онова, което не пасва на нашата карта, обикновено бива възпрепятствана още на входа. Ние не забелязваме онова, което не ни се ще да забележим и по-голямата част от времето се движим като слепци, по нашата си карта, а не по пътя. Една част от информацията възприемаме, но я нагаждаме предварително, преди да я запишем и я съхраняваме във форма, която отговаря на картата ни. Не ни е трудно да наречем черното бяло, ако на това просто сме свикнали. Новата информация се групира със сходна информация: използва вече съществуващи мозъчни връзки и усилва или затвърждава съществуващи възприятия. Нещо, което вече сме приели за истина, най-често си остава истина, все по-непоклатима с всеки нов опит. Тези големи ядра от информация, около които кръжат сходни преживявания и състояния, формират убежденията ни (beliefs), а убежденията определят поведението ни.
И само една много мъничка порция от цялата информация, която се опитва да проникне във вътрешния ни свят, успява да създаде нови връзки и нови вътрешни състояния, да се откъсне от ядрото на съществуващите убеждения, да ги атакува и да създаде на тяхно място нови устойчиви убеждения. Процесът е много бърз и обзема обикновено части от секундата. Вътрешната ни химия се е променила, непознати токове са протекли по мрежата, нещо в нашата карта вече не е същото.
Всяка информация, която възприемаме или затвърждава познатите ни вътрешни състояния и оттук вярванията ни, или се опитва да ги промени. Такова чудо като неутрална или обективна информация не съществува. Дори това явление да плуваше из въздуха, то никога нямаше да може да ни стигне. В организацията на вътрешното ни пространство няма място за информация, която по някакъв начин не е свързана с информацията, която вече имаме. В нашия вътрешен космос има сили на привличане и отблъскване, понякога със зашеметяваща мощ, но няма поле на вакуум, на безтегловност, където тези сили изобщо не се усещат. Новото възприятие или бива привлечено от вече съществуващо ядро, или само става на ядро и започва да привлича нови и нови възприятия. Това е процесът на раждането на звездите – и на нашите емоции.
Рекламата умело ползва знанието за този процес в своите трикове. Достатъчно е към ядрото на съществуващо силно положително преживяване да бъде изкуствено прилепено ново възприятие и бам – човек се оказва като залепена муха за лентата-мухоловка на новата покупка. Сексът е мноого възбуждащ, но търговията на борсата е още по-възбуждаща, казва рекламата, когато красавицата отчаяно разголена зове от леглото юнака, а той предпочита да следи Токийската борса пред монитора си. Несъзнавано направената връзка повече не подлежи на оспорване, тя вече е част от картата. Да правиш пари е хубаво. Сърцето тупа все по-бързо и по-бързо. В същия ритъм се покачват диаграмите с курса на акцията. Сумата, която си спечелил, се върти на екрана, нараства все повече и повече. Всички сетива са заети. Няма място за скучната любов, когато тук и сега се случват толкова много неща. Когато тук и сега ставаш богат в опияняващо бърз ритъм.
Езикът има особено място в общуването. Той носи директни указания на възприятията. Получената чрез езика информация съдържа в себе си вече вградени изкривяванията на информацията на този, които говори. За невро-лингвистичното програмиране (НЛП) това е едно плодно поле. Ако слушаме или четем внимателно, езикът ни разкрива онова, което стои зад информацията – преживяванията, убежденията. Езикът е безценен материал, защото ни дава указания как успешно да оспорим картата на човека с който общуваме – и то пак с помощта на езика. Или, без да я оспорваме, да се впишем в нея и да променим посоката – според целта, която ние сме си поставили с общуването.
Езикът е възникнал някъде в историята, когато вътрешните състояния на човека са станали толкова различни и многообразни, че другите форми на общуване са се оказали недостатъчни да ги пренасят от човек на човек. Преди езика сме имали звуците, които директно, на органично равнище влияят на процеса на обработване на информация, но не могат да опишат опита, получен от другите възприятия. Езикът е универсален преводач и точно защото е универсален, върши работата си само грубо и приблизително.
Никога едно човешко преживяване, едно вътрешно състояние, не може да бъде описано в цялата си пълнота от езика. Всеки от нас е уникално създание, организацията на вътрешната ни система и вътрешната организация на информацията ни са неповторими. При това става дума за огромно количество от детайли, които са свързани несъзнавано в образуванието на едно лично преживяване. За да бъде езикът разбираем от другите, той обобщава, а това значи – изпуска по-голямата част от детайлите и обръща внимание само на основата, на грубите форми, на онова, което може да бъде отъждествено с нещо сходно в чуждата вътрешна организация. Изрази като „общ език“, „сходна тема за разговор“ разкриват факта, че езикът се ориентира в търсене на общото и изпуска различията. Те все едно не могат да бъдат възприети.
Различните езици са възникнали, за да обобщят сходния опит на различни човешки племена. Не говоря чужд език означава: този специфичен сходен опит е далеч от мен. Научаването на един чужд език отваря достъп до обобщения сходен опит на друго човешко племе.
Количеството информация днес се увеличава до немислими само преди 20 или 50 години размери. С това вътрешните състояния на хората стават или поне могат да станат все по-специализирани. Все по-голям е изборът, който можем да правим. За да продължи да осъществява свързващата си роля, езикът няма друг избор, освен да стане все по-обобщен. Но това ни отдалечава от опита на хората, с които общуваме. Колкото повече детайли има в нашите преживявания, толкова повече трябва да изпускаме, за да ни разберат другите. Средствата за масова комуникация се опитват да превърнат преживяванията в схема за да стигнат до публиката. Езикът е прост, детайлите не са желани. Подробните карти се заменят със схеми, схемите – с груба скица. На нея не са показани всички пътища, а само избраният предварително път; не се разбира къде има гора и къде – извор, и къде може да се направи отклонение. Днес информацията е толкова много, че нашите вътрешни състояния могат да бъдат детайлни както никога досега. А колкото по-детайлно е едно преживяване, толкова повече различни избори има и за новопостъпващата от възприятията информация. Толкова по-трудно се подава на контрол процесът на общуване. Толкова по-неясно е до какъв резултат ще се стигне. Властта губи позиции, ако не подеме борбата за нашия вътрешен свят.
Ние сме на стъпало от развитието, в което вътрешно можем да постигнем пътища, немислими за хората от предишни поколения. Да бъдеш независим в начина, по който възприемаш света, е единствената свобода, която никой не може да ти отнеме. Но ловците на тази свобода стават все повече и оръжията им – все по-съвършени.
Днешният свят е свят на избора: човек става или по-груб, или по-фин, но няма как да остане същият.