Бъдете Възкресение
Върху купола на катедралата Сакре Кьор, на самия връх на хълма Монмантр в Париж, Христос е изобразен с голямо златно сърце, от което златни лъчи се разливат и се спускат като слънце надолу към нас… Влизал съм в стотици или хиляди църкви на различни места, но никъде другаде не съм виждал такава рисунка – сърцето на Христос… Как то излъчва тази особена, златна, жива светлина, която усещам всяка сутрин, когато посрещам слънчевия изгрев…
Всяка сутрин се раждаме наново – толкова жадни за тази светлина… Всичко, което правим през деня, откакто се събудим, докато заспим нощем пак – всичко, което си мислим, че е важно, значимо и смислено; че ни утвърждава и ни дава оправдание за миналите часове… обяснение защо сме тук… тежест и сигурност… всичко това е поставено през цялото време на везната – и от другата й страна е лекотата, ефирната неуловимост – и цялата неумолима същественост на тази светлина… Само онова от нас издържа изпита, което е изпълнено с нея… Само онова от нас, което може да приеме и задържи поне една частичка от нея, за да я умножи и да я предаде нататък…
Човешкото сърце притежава способността да бъде вълшебен усилвател на тази светлина… Ние живеем понякога в много тъмни светове, но във всеки тъмен свят има и има надежда, ако има човешко сърце и зрънце в него от златната светлина… Учим за сърцата си като за мускулни машини, които разнасят кръвта до всяка клетка на тялото… те са обаче всъщност механизми, които могат да разнасят светлина… Божествени машини са нашите сърца, стига да не гледаме на тях само като на мускул.
Възкресение е да събудиш сърцето си. Да го върнеш от тъмнотата в златните багри на изгрева. Да го освободиш от всичко, с което си го притискал, за да има в него пространство за лъчите… Дайте му това пространство в себе си – и всяко човешко сърце може да започне да сияе…да стане лъчисто… наистина златно и голямо, и живо… като сърцето на Христос, както го видях нарисувано на тавана на парижката катедрала…
Бъдете Възкресение.