Межда, Синор…
В парка вниманието ми привлича табела за ползата от Hedgerow. Ранна сутрин е, слънцето тъкмо се готви да се покаже, тиха мъгла се надига от поляните, а аз се опитвам да изровя в задрямалия си мозък българска дума за hedgerow. Идва ми наум стърнище, но стърнище не беше ли изпепелената наесен нива, подготвена за нова оран… Редиците от храсти, които отделяха една нива от другата, нямаше ли друга дума за това…
Опитвам се да пререждам и търся думи, а вместо думи паметта ми събужда картини… Белите цветове на трънките и глога в живите огради между пролетните поляни… Някогашните планински нивици отдавна са се превърнали в покрити с иглика ливади, а храстите, които са ги разграничавали, стоят… Събираме тези бели цветчета за чай, който става като пролетната утрин, прозрачен и изпълнен с цветно ухание…
Късното лято… В храсталака са назрели къпините и цели дни преминават така, в бродене от ливада на ливада и от къпинов храст към друг… Картини от детството, от един свят, който отдавна вече го няма, а, оказва се, толкова внезапно може да бъде събуден в мен… С годините… ние трябва да се справяме с товара на все повече напълно изчезнали светове, които продължават да са напълно живи в нас… само някъде дълбоко заровени изпод пепелта на задрямалата памет… но готови във всеки момент да бъдат събудени…
Светове, за които дори думи не са ни останали… За които не можем да разкажем на другите, не можем да обясним нищо на никой, който не ги е съпреживял като нас, не ги е споделял с нас… Затова толкова по-скъпоценни ни стават хората, които и без дума могат да разберат за какво става дума, защото също като нас ги носят в себе си.. Цялото това съкровище от картини, от цветове, от звуци, на което оставаме все по-самотни, и после единствени оцелели пазители, докато не го заключим напълно в непристъпната тъмница на избледнялата с годините, уморена от товара на времето, отиваща си памет…
Прибирам се от парка и първо отварям Google translater – за hedgerow той ми предлага жив плет, буквално компютърът може да е прав, но съвсем не това е думата, която търсех… която търсех… зная със сигурност, че в детството ми я е имало, но дали я има още наистина?
Текст за public republic