Мостовете към Планетата на щастието

В живота има моменти, в които Планетата на щастието изглежда абсолютно чужда и недостъпна. Това е неизбежна част от естествения ритъм на съществуването – ден и нощ, лято и зима, слънце и тъмнина се редуват не само в света отвън, но и във вътрешния ни свят, в личната ни хроника. След мигове на радост, спокойствие, щастие следва време на напрежение, страхове или тъга. Всеки от нас преминава през по-големи и по-малки кризи: трудни времена, които могат да се оприличат на бурите в природата и понякога имат дори силата на ураган. Те са нормален етап от вътрешното развитие на човека. Ние не можем да ги предотвратим, но по силите ни е да преминем успешно през тях. Да не се оставим да ни отнесат, да успеем да оцелеем, да не загубим вътрешната си сила по време на изпитанието. Да продължим да вървим напред изправени, вместо да рухнем вътрешно и да навлезем в територията на болестта – психическа или физическа, която е и признак, и следствие от факта, че сме допуснали да бъдат разрушени собствените ни мостове към Планетата на щастието.

Ето четири простички, но много съществени начина да укрепвате своите мостове към Планетата на щастието всеки ден. Така те ще могат наистина да устоят напора на всяка буря и когато поредната вътрешна буря дойде, ще имате убежище, в което да я посрещнете. Когато успеете да съхраните връзката си с Планетата на щастието и в най-трудни моменти, те няма да ви съборят, а ще ви направят по-силни вътрешно. Това е и смисълът на изпитанията в живота ни като хора.

Овладейте дълбоката релаксация

Много хора днес, подгонени от борбата за всекидневно оцеляване, не си дават време дори да се запитат защо всъщност живеят. Когато човек започне да открива отговора на този въпрос в себе си, натискът на външната принуда по магичен начин започва да отслабва. Сякаш съдбата забелязва, че си поел кормилото на живота си и те освобождава от чуждите капитани и навигатори.Дълбоката релаксация не е просто отпускане на мускулите. Зад всяко физическо напрежение в тялото се крие блокирана енергия. Най-често това са емоции от ситуации в миналото, на които не сме реагирали тогава. Гняв, на който не сме дали израз, когато сме били ядосани; агресия, която сме прикрили, вместо да избухнем; любов, на която не сме разрешили да бъде изразена. Това, че сме успели да надделеем над порива и да се спрем не означава, че сме се освободили от енергията на емоцията. Тя продължава да съществува в психичния ни свят и изисква непрекъснато допълнителна енергия за да продължава да остава скрита. В момент, в който повече не можем да осигурим тази енергия – обикновено точно в трудни за нас времена – дълго потисканата емоция избухва, понякога със силата на атомен взрив, който може да ни унищожи.

Тъй като тези процеси са подсъзнателни, ние обикновено не си даваме сметка за тях. Но освен психически, те имат и физически проявления и можем да използваме тялото като инструмент за да ги овладеем и управляваме. Всяка потисната психична енергия отговаря на област на постоянно напрежение в тялото. Когато започнем да отпускаме тази област, постепенно освобождаваме и вътрешното огнище на напрежение – дори без съзнанието ни изобщо да участва в това.

Използвайте дисковете ми с дълбока релаксация, водена медитация и йога-нидра, за да усвоите техниките за освобождаване на блокираната енергия в тялото чрез състояние на приятно отпускане. Слушайте програмите всяка вечер: не забравяйте – така укрепвате вътрешните си мостове.

Сменяйте гледната точка към живота си

	Една полезна техника е мисленото издигане над собствената линия на живота. Представете си хода на своя живот точно като река от случки, събития, моменти в миналото, настоящето и бъдещето и се научете със силата на мисълта си да напускате течението на реката и да се издигате нагоре до позиция, от която удобно можете да наблюдавате своето време от самото му начало Ние сме прекалено въвлечени в потока на своя живот. Когато плуваме в бурна река, фокусът на вниманието ни е изцяло върху това как да се предпазим от изненадите на водното течение, праговете и камъните, и всеки сантиметър напред изглежда като ново изпитание. В същото време възможно е реката да преминава покрай зелени поляни, разцъфнали треви и дървета, небето да е синьо и отвсякъде да се носи чудната песен на птиците… Но докато умът ни е зает със следващото водно препятствие, пропускаме всичко това – общата картина, красотата и хармонията на самата река. Дори навън да е буря, бурята не е навсякъде: погледнеш ли достатъчно отвисоко, можеш да откриеш спокойните, незасегнати места във вътрешната си планета, където да се приютиш.

Една полезна техника е мисленото издигане над собствената линия на живота. Представете си хода на своя живот точно като река от случки, събития, моменти в миналото, настоящето и бъдещето и се научете със силата на мисълта си да напускате течението на реката и да се издигате нагоре до позиция, от която удобно можете да наблюдавате своето време от самото му начало и да усетите колко освобождаващо и лекуващо може да е човек да наблюдава себе си и потока на своя живот отвисоко – и в какъв нов източник на сила и вътрешни прозрения може да се превърне това.

Подреждайте вътрешен фотоалбум

Ние се освобождаваме от автоматичните механизми на мисленето само когато поемем съзнателен контрол върху тях. Ако съзнателно се научим да записваме хубавите моменти и събития в живота си – и съзнателно да ги извикваме на екрана на паметта си, ще намалим властта на несъзнаваните реакции върху промяната на психичните ни състояния.Обикновено без да си даваме сметка затова, ние записваме всеки от моментите в своя живот в своето подсъзнание – точно сякаш в мозъка ни непрекъснато работи видеокамера. Всеки от тези записи е на склад в паметта ни, готов да бъде извикан – съзнателно или не, по всяко време. Много често дори незначителни възприятия отвън припомнят и отключват цяла поредица от така съхранени спомени и могат дълбоко и внезапно да ни отведат към вътрешни състояния, които не сме очаквали и сякаш нямат външен повод. Казана дума или проявен жест на небрежност могат да ни запратят в океан от гняв и агресия – или пък в бездната на тъгата и депресията. Ние се освобождаваме от автоматичните механизми на мисленето само когато поемем съзнателен контрол върху тях. Ако съзнателно се научим да записваме хубавите моменти и събития в живота си – и съзнателно да ги извикваме на екрана на паметта си, ще намалим властта на несъзнаваните реакции върху промяната на психичните ни състояния.

Научете се да улавяте всеки хубав миг – природна картина, преживяване, взаимоотношение с някого, вътрешно усещане – и да го записвате в картата на паметта си с възможно най-големи подробности. Записвайте не само картината, но и звуците, гласовете, усещанията така че да можете да възпроизведете записа и да се потопите отново напълно в хубавото преживяване. Извиквайте често тези си вътрешни филми – по-добрия избор пред вечер с телевизора…

Бъдете едно със себе си

Дори   навън  да е буря, бурята не е навсякъде: погледнеш ли достатъчно отвисоко, можеш да откриеш спокойните, незасегнати места във вътрешната си планета, където  да се приютиш.Най-дълбоките вътрешни конфликти не идват от преживяното отвън. Техният източник е противоречието между онова, което правиш с всеки ден, час и минута от живота си – и вътрешното ти предопределение. Ние идваме на планетата Земя винаги с мисия и от това доколко ще можем да изразим и претворим своята мисия във времето, в което сме тук, зависи дали тази планета ще бъде за нас Планетата на щастието или място за страдания, неуспех и сълзи. Много хора днес, подгонени от борбата за всекидневно оцеляване, не си дават време дори да се запитат защо всъщност живеят. Когато човек започне да открива отговора на този въпрос в себе си, натискът на външната принуда по магичен начин започва да отслабва. Сякаш съдбата забелязва, че си поел кормилото на живота си и те освобождава от чуждите капитани и навигатори.

Всяко отклонение от собствената вътрешна пътека е отдалечаване от Планетата на щастието. Отговорите са винаги в нас, достатъчно е само никога да не преставаме да се питаме – на своята пътека ли се намирам със всяка своя постъпка, с всяко действие, с всичко, което съм. Стига отговорът да е да, не можем да загубим връзката си със светлата планета дори и в най-тъмни времена.

Любомир Розенщайн

Публикувано в списание „Алтернатива“

Ако искате да научите повече – включете се в ПРОЛЕТНО СЪБУЖДАНЕ 

Тантра-семинар в началото на пролетта
за хармонизиране на женската и мъжката енергия – с автора на Розовите очила на душата и Планетата на щастието
Любомир Розенщайн
на 23 март в Клуб „Йога и приятели“, София, тел. 0888 246 777
Страницата на събитието:
https://www.facebook.com/events/1386913841533409/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *