психология на чакрите: Сахасрара – отвъд психологията на чакрите
Много често назовават сахасрара седмата чакра, но тя се намира извън психологията на чакрите. Защото психиката на човека е сферата на преживяванията на личността и тази сфера завършва с аджня чакра. В сахасрара вече няма лични преживявания и не съществува личност, с нея започва необятната територия отвъд пределите на психичното.
Всичко, което се намира под муладхара – а там също има чакри или различни степени на развитие – обозначава развитието на физическия, напълно материалния свят. Муладхара, първото стъпало на човешката психика, е навлизане в нова степен на развитието. Успоредно с физическата, възниква нова, психична реалност. Човек за първи път придобива усещане за себе си отделно от физическия свят и започва да преживява вътрешно себе си в този свят.
В муладхара, свадхистана и манипура това са най-напред вътрешните отражения на „земната“ действителност, с които личността трябва непосредствено да се справя: необходимостта от оцеляването, която се възприема като необходимост от сигурност; потребността от физическо размножаване, която психиката свързва с преживяването за радост; нуждата да бъдеш активен за да осигуриш живота на себе си и потомството, върху която се изгражда самоувереността и силата на егото. Затова и първите три чакри са свързани непосредствено със света под муладхара – със света на инстинктите, където ходът на еволюцията е напълно автоматизиран и не е необходима психична дейност за неговото управление. Може да се каже, че първите три чакри нарушават автоматизма, правят го на практика невъзможен и дават на човека подтик да вземе съдбата си в свои ръце. И в същото време тези три стъпала на човешкото развитие са много опасни: те веднъж завинаги нарушават хармонията на физическия свят и правят невъзможно той да продължи да съществува без разумната ни намеса.
Тогава човек се изправя пред предизвикателствата на трите по-горни чакри – анахата, вишудхи и аджня. Ако си представим, че има земна и небесна реалност на съществуването – така както за очите ни има земя и небе, шестте чакри на човешката психика са стълбата, която води от света на земята към света на небето – или от физическата към космическата реалност. Човекът, често назоваван венец на еволюцията, всъщност е преходно създание, чиято мисия е да изгради тази стълба по достатъчно здрав начин, за да може да премине през нея отвъд физическия свят. Затова, докато трите долни чакри са преди всичко погледът надолу, към земята, трите горни чакри са вече поглед нагоре. Анахата е първият човешки опит да обичаме, вишудхи е първият човешки опит да бъдем свързани с цялото и аджня е първият човешки опит да намерим себе си в картината на космическото единство.
В Бхагаватгита се говори за дървото на познанието, за мистичното дърво, чиито корени са насочени към небето, а листата му са обърнати към земята. Това дърво е символът на психиката на човека – тя се опира на безбройните като листа сетивни преживявания, за да може през джунглата на клоните постепенно да намери пътя си нагоре, към истинските си корени, които са в небето. Всяка от шестте чакри обозначава частица от този път и със събуждането си всяка от чакрите отваря нов прозорец към небесния корен. Хоризонтите стават все по-видими, значението на сетивните възприятия намалява и пред нас израства един нов, безкраен свят, за чието съществуване не сме предполагали.
Това е светът на сахасрара. Тази чакра се нарича хилядолистна и се символизира от хилядолистния лотус, но всъщност под хиляда тук се разбират безкрайно много листа и това вече не са листата на земното дърво на познанието, а на едно следващо, което започва оттук. Сахасрара, по същият начин, по който и муладхара, е преходна чакра. Муладхара е прагът към психичната реалност, сахасрара е прагът към реалността над психиката. Свръхпсихична, космическа, тя вече не е реалност на човешките вътрешни преживявания: на човешката нужда от сигурност, радост, самоутвърждаване и лична значимост, емоции, комуникация и мислене. Със сахасрара започват стъпалата на ново развитие, за което ние като човешки същества знаем твърде малко и също така нашата психика не притежава инструменти, с които можем да го разберем и опишем. През хилядолетията малцината, които са успели да надзърнат там, отвъд предела на човешката психика, към територията, която започва със сахасрара, са наричани мистици и това преживяване – мистично, защото то е необяснимо за човешкото мислене.
Между аджня и сахасрара, според традициите на тантра, се намира преходният момент на бинду: точката на отделянето на енергията от цялото на космоса и трансформирането й в материя. Това е и точката на преход за човека, тръгнал по обратния път, в търсенето на единството, към космоса. Това е точката на лунната светлина, в която можем да решим дали да погледнем надолу, където луната осветява земята, или нагоре, където над луната са светлините на безбройните звезди, цялата необятност на небесното пространство. Като хора ние имаме избора. Йога е пътят, по който човек се учи да вдигне поглед нагоре.
Публикувано в списание „Йога за всички“