Да подариш от зимата…

Какво е онова,
което да поискаш
от зимата?
От зимата,
в която всичко
е сковано.
Да поискаш
кълнове и пролет…
Да поискаш
плодове и лято…
Да поискаш
багрите на есен…
От зимата,
в която всичко
е сковано.
На оголелите върби
от клоните
да изплетеш
кошница за своите
богатства.
Да я напълниш.
С кълнове
и с плодове,
и с багри,
събирани в сезони
и във спомени
и скътани
във най-дълбоките
пространства
на душата ти.
И после,
кошницата пълна
да подариш на някой –
потъмнял от зимата.
От зимата,
в която всичко
е сковано…

Остатъци от есен.  Какво остави есента в теб? Остави ли ти плод, с който да изкараш зимата? Остави ли ти цвят, който да изтрае до следващата пролет? Или само остатъци? Остатъци от есен.  Любомир Розенщайн http://www.facebook.com/changewire.info

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *