Психология на чакрите: Вишудхи – от мълчанието през думите до отвъд думите
Вишудхи или петата, гърлената чакра, е разположена зад адамовата ябълка и е известна още като център на нектара и отровата. Това е чакрата на изразяването и общуването при човека и на възприятието на вибрациите на мисълта на другите. Ние често използваме затова езика и думите и можем да ги използваме като отрова или като нектар…
Вишудхи, петата чакра, е енергийният център на общуването и заедно с аджня обозначава най-високата, заключителна част от пътя между животинския инстинкт и развитото съзнание. Но и енергията на общуването, също както енергиите на другите чакри, има своя вътрешна пътека на развитие. Особеност на вишудхи е, че преминаването по тази пътека става с помощта на собствен, особен инструмент – и това е речта, езикът. Езикът се явява на онази степен от еволюцията, когато, със събуждането на горните две чакри, вътрешните преживявания стават толкова сложни, уникални и индивидуални, че е необходимо специално средство, което да може да ги направи достояние на другите.
В света на първите четири основни чакри човек може да съществува без реч. Възможно е да си осигуриш безопасност като се криеш или атакуваш без реч – муладхара. Възможно е да се размножаваш без реч – свадистхана. Възможно е да бъдеш активен без реч с действия – манипура. Възможно е дори без реч да изразяваш емоции – анахата. Но оттук нагоре човек преминава в сферата на будното съзнание, мисълта и интелекта – и езикът става необходим. Вишудхи е нужната стъпка на преход към аджня, към създаването на интелигентно, мислещо човечество, което да осъществи прехода от животинската към божествената сфера на духа.
Когато вишудхи е лишена от енергия, обикновено няма общуване и няма реч. Човек живее изключително затворено, без никакъв контакт с другите и не разговаря с никого. Въпреки че според съвременната психиатрия и липсата на енергия в тази чакра е болестно състояние, много хора в нашето време преминават живота си в него или пък са ограничили общуването до един съвсем малък кръг. В тамастичната фаза на чакрата не се изпитва и вътрешна нужда от общуване. С пробуждането на мъжката енергия във вишудхи обаче тази нужда започва да расте, без да има още достатъчно развити средства за задоволяването й. Човек се опитва да привлече вниманието на другите към съществуването си, към това, че го има; но още неумело и – когато тамас преобладава – често нараняващо другите. Това са хора, които вече се показват в някакво общество, но мълчат (тогава могат да ги приемат за добри слушатели) или пък подхвърлят по някоя обидна или злостна реплика по адрес на другите (и се превръщат в нежелана компания). Гневният, обидният, циничният език, отрицанието и негативизма са често израз на истински копнеж за общуване с другите, който недостатъчно развитата, затворена вишудхи чакра още не може да удовлетвори.
С навлизането в раджастичната отсечка на пътеката на еволюцията вишудхи вече звучи различно. Когато мъжката енергия е силна, активността на чакрата се изразява ярко и по специфичен начин: със силно развита реч. Това са хора, които изразяват себе си в комуникация с другите и умеят да говорят, владеят езика, изполват го уверено за постигане на целите си. Вишудхи в раджас е общуване без стеснителност, обикновено дори с размах, привличане на внимание и превръщане в център – на компанията, общността или обществото. Обикновено хората с преобладаваща мъжка енергия във вишудхи са развили и тази част от енергията си в по-ниските чакри и петата чакра сега им дава възможност да изразят мъжката енергия напълно, да я направят достояние на външния свят. Тук са лидерите на нашето време и личности, които обществото поставя високо – на политическата, военната сцена или пък в бизнеса.
Но раджас означава още – комуникация за постигане на собствените цели, които не непременно са най-доброто за другите. Раджас е сферата на егоизма, на користолюбието, на желанието да бъдеш повече и преди всички и на илюзията, че когато си по-активен си по-ценен, по-важен, повече човек от другите. Също така развитата мъжка енергия във вишудхи не е непременно свързана с развитието на аджня – говоренето не е признак непременно и за мислене. Говоренето днес дори често измества мисленето: благодарение на това, че езикът е универсален посредник; той може да изразява енергиите и на по-долните чакри и да пренася тяхната енергия.
Ние живеем сега в истински свят на говоренето – никога в историята си човечеството не е живяло в такъв поток от приказване, което се носи от всички страни и през цялото денонощие без никакво спиране. Но с това идва и заблудата на мъжката енергия във вишудхи – че общуването чрез говорене е най-високата точка на общуването и израз на най-високото ни развитие. Колкото по-шумен си днес, колкото повече публика имаш, толкова по-важен изглежда че си в очите на другите. Речта се превръща все повече в лишен от съдържание шум; думите – от средство да изразят вътрешно преживяване – в средство да заменят вътрешното преживяване.
Езикът е само преходен инструмент, а не самата сърцевина на общуването. Когато женската енергия във вишудхи започне да се пробужда, човек започва да общува с околните все повече заради тях и все по-малко за себе си. Парадоксално на пръв поглед, става все по-тих и все повече слуша, вместо да говори сам. Саттва във вишудхи означава да можеш да разбираш другите без много приказки и вместо празни приказки с малко да съумяваш да изразиш същността. Тогава се превръщаш сам в посредник на общуването между човека и космоса и в извор на едно по-високо общуване, към което хората се стремят дълбоко в себе си дори без да си дават сметка затова. Това е и мярката за осъществяване на потенциала на вишудхи – от мълчанието през изобилието на думи и комуникация до пространствата на общуването отвъд думите.
Публикувана в списание „Йога за всички“