Психология на чакрите: Анахата – реката на емоциите

Анахата се намира от вътрешната страна на гръбначния стълб, директно зад центъра на гръдния кош. Въпреки че е известна като сърдечния център, под това не трябва да се разбира биологичното сърце, а пространството на сърцето, свързано с усещането за универсална, неограничена, безусловна любов и с пробуждането на вдъхновението, което превръща човека в творец.Анахата се намира от вътрешната страна на гръбначния стълб, директно зад центъра на гръдния кош. Въпреки че е известна като сърдечния център, под това не трябва да се разбира биологичното сърце, а пространството на сърцето, свързано с усещането за универсална, неограничена, безусловна любов и с пробуждането на вдъхновението, което превръща човека в творец.

 Анахата – сърдечната чакра – е енергийният център на чувствата и следващата стъпка, която отдалечава човека от света на животинското съществуване. Манипура носи осъзнаването на действието и на себе си в това действие. Анахата прибавя енергийните заряди на емоциите. В животинския свят всяко действие се подчинява на напълно автоматизираната програма на инстинктите. В човека тази програма е също жива, но благодарение на емоциите, човек може да се отдалечи от нея. Ако инстинктът казва бягай от някаква опасност, емоциите дават силата да посрещнеш опасността лице в лице, вместо веднага да избягаш. Дори ако това значи да не оцелееш физически, както много герои в историята са го показвали.

Чувствата ни са причината като хора да правим избори, които не съвпадат с програмираното от природата поведение, да променяме предписаното от инстинкта.Те са допълнителен двигател на движението ни, който може да усили дадения от природата механизъм да реагираме – или пък да ни поведе в съвсем друга посока. Затова емоциите са извор на енергия, която трябва да надмине по сила дори най-първичната енергия на инстинктите.

Анахата е генераторът на емоциите. Ако чакрата е в заспалото си, тамасично състояние, човек няма чувства, не може да изпитва емоционална свързаност .Тези хора са не просто студени, те са напълно емоционално изолирани от света. Те не могат по никакъв начин да разберат какво е например да обичаш или да бъдеш милосърден. Психиатрията нарича такива хора психопати.

С постепенното пробуждане на мъжката енергия, започва и бавно пробуждане на чувствата в анахата като фокусът е върху най-централното от тях – любовта. Най-напред това са само далечни, кратки отблясъци на чувството любов, само усещане за някаква свързаност с други. В територията на тъмното, това могат да са другите от бандата, които избираш да използваш за обогатяването си днес и да предадеш утре – типичния сюжет на мутрогангстерските сериали… Или пък може да е чувство на недоволство и гняв от това, че нямаш такава връзка с хората, каквато имат другите – с приятели, с интимни партньори; усещане за някаква липса, която се опитваш да наваксаш на нивата на по-долните чакри, ако те са вече по-развити. Това могат да бъдат опити да заместиш любовта с притежания (муладхара), със сетивни възприятия (свадхистхана), с успехи за егото (манипура), но все подтикнати от усещането за празнота, което възниква в анахата.

Колкото по-светло става, толкова по-очевидна и измъчваща става и тази липса; и когато мъжката енергия в анахата се прояви напълно, имаме вече целия набор от пробудени емоции. Енергията е вече налице; любовта може да бъде мотив и сила за действие. Но това е все още типично „мъжката“, раджастичната страна на любовта: на мен ми трябва любов и ако ти ме обичаш, аз вече съм способен да те обичам. Ако ти ме обичаш така, както аз имам нужда, аз ще те обичам така, както мога. Ако ти не ме обичаш, автоматично се превръщаш в главен виновник за отрицателните емоции, които ме заливат – за гняв, за ревност, за отчаяние. Ти си причината. Любовта трябва да бъде доставяна, емоциите идват отвън.

Нашето време е време на мъжката енергия, затова и този модел на обичане е толкова широко разпостранен. Като фокус на живота се пропагандира широко целта да бъдеш обичан(а) и затова са разрешени всички средства. Модата, козметиката, пластичните операции, директното свързване съблазнителна сексуално = обичана, млада = обичана, слаба =обичана, или пък богат = обичан, известен = обичан, са всъщност типични за раджастичната ни епоха фалшификации, които се опитват да пренесат емоционалните липси и проблеми на нивата на по-ниските чакри. Точно такава е и родената в Холивуд идея за така наречената романтична любов и свързаните с нея червени сърчица и стрелички. Не че в романтиката има нещо лошо, въпросът е само какво представя рекламата и развлекателната индустрия за романтика…

Кулминацията на мъжката енергия в анахата е и най-високата точка на силните, противоположни емоции: енергията е вече силна и още объркана от своята сила, която не може да започне да се намества до момента, в който женската енергия не започне да се изявява в анахата. Човек в това състояние на сърдечната чакра може днес да е обзет от изключителен пристъп на положителни емоции и утре – от изключителен пристъп на отрицателни. Той неуравновесен, обикновено объркан, дори зашеметен от енергията, с която не може да се справи и която възприема все още като външна за себе си. За такива хора казваме, че нямат контрол върху емоционалното си състояние: докато в тамасичната анахата пречи липсата на емоции, тук проблем става изобилието на неовладени емоции – сякаш буйна река се е отприщила, излязла е от бреговете си, загубила е посоката и се разлива на всички страни.

Това е тъй плашещо състояние, че много хора днес несъзнавано предпочитат да балансират някак си на точката преди разгръщането; да приемат усещането за дефицит като по някакъв начин го компенсират, но без да се застрашат от всички негативни емоции, ако очакванията им към външния свят не се сбъднат – и се задоволяват в емоционалната си връзка с околния свят с това да обичат например домашните си кучета…

Но кулминацията на мъжката енергия е и прозорец към събуждането на женската енергия в анахата. А с нея и на овладяването на реката на емоциите в нова, непозната досега посока. Любовта вече не е нещо, което трябва да получаваш отвън за да си щастлив, а нещо, което просто те радва да даваш на външния свят. И колкото по-сатвична става чакрата, толкова повече се разширява кръга на този външен свят, на който да даваш любов. Най-напред това са само най-близките, но постепенно твоята енергия става по-силна и по-силна и не може да бъде затворена в толкова тясно пространство. И в същото време, очакванията да получаваш отвън, а с това – и възможностите да преживееш разочарования, обида, гняв, празнота, намаляват, докато избледнеят напълно. Защото, оказва се, изворът на реката е вътре в теб, в сърдечната чакра, която е напълно събудена.

Публикувана в списание „Йога за всички“ 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.