Психология на чакрите: МАНИПУРА – от възникването на егото до действие без его
Въпреки че в йога е прието да се смята, че границата между животинската и човешката същност преминава след манипура, третата чакра се отличава от предишните две по това, че вече не се гради непосредствено върху животински инстинкт. Муладхара „очовечава“ инстинкта за оцеляване, свадхистхана – инстинкта за размножаване, но това са същите тези инстинкти, които съществуват навсякъде в животинския свят. Манипура носи със себе си действието като възможност да правиш неща по своя воля и да поставяш граници между себе си и околната среда. Това е много различно от движенията, които извършват животните. Те се местят, преследват плячка, събират храна, мигрират, понякога на хиляди километри, но техните действия се основават все така на инстинктите за размножаване и оцеляване. С манипура действието носи на човек егото: усещането, че аз съм нещо различно, обособено и мога сам да определям посоката на своето движение. Третата чакра само имитира животинското поведение за да даде на човека първия и много силен инструмент на прехода от пълната предопределеност към собствен избор в съдбата си. Точно близостта до инстинктите прави егото много мощно: то има непосредствен достъп до енергията на по-долните чакри и това може да се окаже опасно и разрушително, ако не бъде използвано разумно – като порта по пътя към по-горните, вече изцяло човешки анахата и вишудхи.
В неразвитото си, тамасично състояние, манипура няма енергия за действие. Това не е ужаса и емоционалната травма на муладхара, нито екстремната тъга и безнадежност на тамасичната свадхистхана. В заспалата манипура като че ли просто няма енергия дори за емоции, само една вътрешна парализа, усещане за абсолютна блокираност, липса на възможност да предприемеш каквото и да е. Човек с тамасична манипура просто не започва нищо и понеже действието е първата основа на самочувствието, няма и никакво самочувствие. Много често от такива хора можете да чуете оправданието, че някой друг е виновен, защото потискал самочувствието им и не им давал възможност за действие. Но истината е, че самочувствието не е нещо, което може да дойде, да се усилва или намалява отвън. То съответства на енергията, която човек влага в действие.
Колкото повече се събужда мъжката енергия в манипура, толкова по-способен за действие става човек и толкова повече расте самочувствието му. Все още под влияние на тамас, най-напред се заема с малки неща и много често с неща, започнати и незавършени. Тези хора са хаотични, неорганизирани, бързо се отказват и се прехвърлят на нещо друго. Мъжката енергия се събужда винаги в началото без посока и това може да бъде опасно състояние; в манипура то е свързано с фрустрацията и гнева от недовършеното, от неуспешно направеното, от липсата на задоволство от направеното. Този гняв може да бъде обърнат навътре: тогава искрата в третата чакра много бързо угасва и тя се връща назад към тамасичното си състояние. Но по-често гневът е обърнат навън, понякога в жестоки, унищожителни за другите изблици. Другите на този етап все още съществуват само като някой, на който да си го изкараш.
И в манипура нарастването на мъжката енергия в тамас, преди още да е започнала да се събужда женската, е в периметъра между психиатричните разстройства и престъпното поведение: тук особено изявено като агресия. Ако в муладхара насилието е свързано с потребността да се почувстваш сигурен, а в свадхистхана е път да изпиташ наслаждение, насилието в манипура е опит да се самоутвърдиш, да се освободиш от вътрешната си фрустрация, че не си достатъчно човек. И това е фрустрацията, от която днес страдат не само единици, но и цели общества. Насилие чрез действие: по отношение на планетата, на природата, на други общности и хора, на следващите поколения; агресивно несъобразяване с нуждите на другите е често срещаната формула на днешния ден: използване на събуждащата се в манипура енергия срещу нейното предназначение.
Дори когато напълно се освободи от тамас, енергията на манипура не е непременно съзидателна. В своята мъжка кулминация, тя ражда героя на активността, на действието в името на собственото его и собствената изгода. Това е общественият идеал за успелия човек в капиталистическото общество: предприемчив, действен, находчив и агресивен в името на собствения си интерес, за който другите са вече важни, но само като източник на изгода, печалба, утвърждаване на егото. Той може да не е – и често не е в наше време в развитите западни общества – открито вреден, открито насилствен в дейността си, една по-развита раджастична муладхара може дори да му придава блясъка на благотворител и щедър спонсор, но коренът на всяко негово действие е единствено егото и печалбата.
Едва когато женската енергия започне също да се събужда в манипура, тя измества постепенно жаждата да си силен за да се утвърдиш със съзнателното отказване от това да проявяваш сила за да налагаш себе си. Вътрешната сила не е в агресията на жадното за признание его. Действието, свързаното с него его, са всъщност инструменти за да преодолееш, а не да увеличаваш все повече своята отдалеченост и отделеност – този източник на фрустрация и страдание. Истински силен ставаш, едва когато се научиш да използваш енергията на манипура за да осъществиш чрез нея дълбокото предназначение на човечеството: преживяването на единството в космоса.
Като общество ние сме много, много далеч от този етап на развитието, но в историята винаги е имало вдъхновяващи примери за хора, чиито активни действия са били насочени към благото на другите, на планетата, към бъдещето, с отказ от собственото его. Карма йога е пътят на йога през енергията на манипура, пътят на работата без очакване за лична облага, на това да бъдеш активен без да засилваш егото си. В напълно събудената манипура вече няма его и дори няма нужда от съзнателно действие: енергията на третата чакра е преобразена. Човек стига до разбирането, че истинската причина за агресията се корени точно в усещането за отделеност и невъзможността да преживееш себе си като част от цялото.
Манипура е третата от основните чакри и може да бъде локализирана върху вътрешната стена на гръбначния стълб директно зад пъпа. Един от начините да придобиеш усещане за тази чакра е да си представяш, че всяко вдишване започва от пъпа и въздухът се движи назад към гръбнака. Прието е в манипура да се вижда източникът на жизнената енергия за човека – така както слънцето е източникът на енергия за всичко на земята, затова тази чакра се свързва със слънцето, със слънчогледа като символ и със слънчевия сплит. Чрез манипура се проявяват волята, егото, действието, които отделят хората от животинския свят и им дават възможността да изграждат сами живота си.
Публикувано в сп. „Йога да всички“