Свара йога: Къщата на нашето развитие

Можем да си представим идеята за развитието на човека според йога като една шестетажна къща, в която на всеки етаж стаите от едната страна са потънали в тъмнина, а на другата страна са големите светли прозорци и колкото повече се движим в посока към прозорците, толкова по-светло става. Всеки от нас идва в живота си на някой от етажите и в някоя от тези стаи, по-тъмна или по-светла, и да осъществи себе си в това прераждане означава да измине пътя до възможно най-светлото и най-високото място за него. Всичко, което се случва по този път – нещата, които мислим и правим, хората, с които се срещаме, думите, които говорим, дори храната, въздуха и начинът, по който дишаме, могат да ни отведат на по-светло или на по-тъмно, по-нагоре или по-надолу по етажите.

Големите събития на епохата – войни, кризи, природни катаклизми, могат рязко да променят местоположението ни и да ни отхвърлят на съвсем друго място от онова, на което сме били. Йога е система от способи за разгърнем потенциала си – и където и да сме на територията на къщата, упорито, последователно и дисциплинирано да си проправяме път към светлата страна. Нещо повече: йога ни учи, че тази къща и движението в нея не е целият смисъл, а само етап от съществуването на човека и човечеството, който трябва да бъде изминат. И че там, от светлата страна, и то на всеки от етажите, съществува врата, възможност за преход в един свят извън ограничаващите стени на къщата – много по-привлекателен, много по-изпълващ , много по-истински.

Всеки един от шестте етажа на нашата къща изразява етап от развитието на енергията, представен от йога чрез чакрите – енергийните центрове в човека. Да бъдеш на някой от тези етажи означава съответната чакра да бъде активирана и енергията ти да излъчва нейните вибрации. Това е вертикалното развитие на човека, а хоризонталното – на нивото на един етаж или една чакра – се изразява чрез придвижването от тъмната страна (тамас) към светлата (сатва). Придвижването в посоката към светлината се осъществява чрез развитието на целия потенциал на мъжката и женската енергия, възможен на равнището на тази чакра.

Мъжката и женската, слънчевата и лунната, положителната и отрицателната енергия съществуват едновременно във всеки от нас и ние се нуждаем от двете за да можем да изминем пътя към светлината. И още: ние се нуждаем от баланс между двете енергии, защото само заедно и само когато са силни и двете, могат да ни отведат на светло. Ако слънчевата енергия е слаба, ние сме в мрака на най-тъмната стая и няма как да извървим дори една крачка за да се отдалечим от нея, защото мъжката енергия е тази, която осъществява действието. Без нея няма движение и присъдата е да си в застиналото тамасично състояние. Женската енергия обаче дава посоката: тя е тази, която може да открие къде в къщата са разположени прозорците и да отвори пространството на светлината вътре в нас. Без нея движението на мъжката енергия е хаотично, с вързани очи. Но за да види светлината, женската енергия се нуждае най-напред от тръгването на мъжката, от отместването, макар и в началото хаотично, от точката на пълния мрак, може би в някоя полусянка, в която обаче луната отдалеч може да разпознае, да започне да отразява истинската светлина и да води към нея.

Затова вътрешното развитие на човека – а и на човечеството като цяло – започва първо с действие и после с осмисляне, първо с движение и после с ориентиране, първо с тръгване и после с определяне на истинската цел. Ние в момента сме – като човешка цивилизация – отместили се към полусянката – направили сме първите слепи стъпки и сега е време да дадем на женската енергия правото да определи истинската посока и да ни отведе към нея.

Ние сме събрали много сила в действие, което е все още хаотично и ако не включим в него женската енергия, неизбежно ще ни разруши, ще ни отпрати в още по-дълбок мрак. Мъжката сила има смисъл само ако бъде овладяна от женското приемане, в противен случай е саморазрушителна. Целият огромен потенциал на зърното да се превърне в ново растение има смисъл само ако се остави на това земята да го приеме и да го води нагоре към слънцето, инак остава само една разпиляна енергия.

Ще остане ли от всичките ни усилия на човешки род само разпиляна енергия? Унищожена природа, изхабен въздух, вода и земя, превърнати в никому ненужни милиарди вещи и предмети, в планини от сметища – това е резултатът от действията на хаотичната и сляпа мъжка енергия. Според йога тя не може да намери посоката от самосебе си, само чрез своето действие, и, след като е разгърнала докрай силата си, или ще допусне женската енергия да я поведе към светлината, или ще се поведе сама обратно към мрака – към саморазрушаване и самоотслабване докрай, до изходната си точка в тамас. Раджа е само половината път от тамас към сатва, а развитието не може да застине по средата. То или ще продължава по пътя към сатва – за което е нужна енергията на луната – или ще се върне назад, пак при началото, където няма вече никакво действие.

Ако това се случи, нашата цивилизация ще е пропиляла своя шанс за самоосъществяване. Цикълът на движението от тамас към раджа и сатва ще започне отново, но този път – без нас. И в живота ни на отделни хора – във всеки отделен живот – съществува шанса, когато достигнеш върха на активността си, да видиш светлината и да поемеш към нея с разгърнатите в теб сили. Да се движиш, да напредваш, да преодоляваш – или пък да се въртиш около себе си до пълно изчерпване на силите. Цикълът и баланса на мъжката и женската енергия за неумолими природни закони и да не се вслушваме в тях поставя под въпрос съществуването ни като част от цялото. А да съществуваме отделно от цялото не е възможно, казва йога, колкото и собствената ни раджа да говори друго.

Списание „Йога за всички“
5/2012