свара йога: силата на ида и силата на пингала

Свара йога ни учи да се вслушваме в ритъма на редуването на слънчевата и лунната енергия – или на действието на пингала и ида вътре в себе си. Двете енергии, наричани още мъжка и женска – или положителна и отрицателна, се намират в непрекъснато взаимодействие в човека, на нашата планета, както и навсякъде във вселената (още за свара йога в предишните два броя). За нас много важен е цикълът, при който едната от двете енергии става преобладаваща през всеки час – час и половина,казва свара йога, но влияние оказват и другите, по-големи или по-малки цикли на редуване на енергиите в природата.

Денят е типичното за пингала време – времето за активност и действия, насочени към утвърждаването ни във външната среда, време са събиране на информация (топлината и светлината на слънцето са част от общата информация на пингала, без която животът изобщо би бил невъзможен). В психичен план денят е територията на съзнаваното, в която вземаме решения, подчинени на логиката и на моментната картина на обстоятелствата такава, каквато я възприемаме сега. Пингала е свързана с възможността за анализ и навлизане в детайлите, както и с укрепването на егото. Силната пингала е раджастична, тя винаги подтиква към действие и себеутвърждаване: според йога едно състояние, необходимо за вътрешното ни развитие и самоосъществяването ни, стига да се намира в подходящо съчетание със силата на ида.

Ида, която носи лунната енергия, е владетелката на нощта: времето, в което събраната от слънцето топлина трябва да бъде използвана за вътрешното израстване. Всичко, което се е случило през деня – всяко действие, всяка мисъл, всяко сетивно възприятие трябва да намери мястото си в общата картина и или да се намести там, или да я промени. В психичен план нощта е територията на подсъзнаваното, когато търсим отговора на въпросите кои сме ние и какво е нашето място във вселената, служим си с инструменти на мисленето като интуицията и синтеза, ползваме се от опита, който носим в себе си и го надграждаме, за да можем – при силна, добре развита ида, да си създадем картината на цялото. Това означава, вместо раджаса на пингала – аз съм единственият тук, аз съм важният, аз правя нещата – да дойде времето на преживяването аз съм част от цялото – и на едно още по-високо ниво – аз съм цялото – затова силната ида е сатвична по характер, стига да е подкрепена от действието на пингала.

Изгревът и залезът са времето на преход между ида и пингала и пингала и ида. Това е времето, в което и двете енергии са много слаби, на практика отсъстват, затова е прието да се смята за тамасично време. В потенциала на развитието си ида се движи от тамас към абсолютна сатва, а пингала – от тамас към абсолютна раджа. Сушумна, състоянието на преход, е състояние на празнота и едновременно с това – състояние на потенциала от срещата, която може да породи ново състояние, ново начало, нов живот. Сушумна е състоянието преди големия взрив, от който се ражда вселената. Затова тамас за йога не е лошото състояние, както понякога го интерпретират, но състоянието, което носи в себе си всички непроявени възможности. За природата това е времето, в което се ражда денят – или нощта – времето, в което плодородната почва се среща със скритата сила на семето, за да даде началото на нов кълн. В психичен план това е времето на срещата на съзнаваното с подсъзнаваното, което може да ги обедини и да ни отведе в напълно новата територия на свръхсъзнаваното – обединение, което е цел, посочена още в самия корен на названието йога.

Подобен на дневния е и годишният цикъл на сезоните – лятото е времето на пингала, зимата – на ида, а пролетта и есента са времето на срещата между двете енергии, в което нито една от тях не е преобладаваща (съотношението им се мени ден по ден и дори час по час) и затова времето е непостоянно, бурно, но пълно със заряда на новите възможности. Редуването на двете енергии може да бъде разпознато и в общия цикъл на човешкия живот. Мъжката и женската енергия са противоположни по полюс, но в същото време не могат да намерят изражението си и да се осъществят една без друга. Женската енергия не може да измине пътя от тамас до сатва без раджаса на мъжката енергия, която е инструментът на движението. Посоката обаче определя женската енергия, без нея мъжката остава безцелно и хаотично действие. Ако равновесието между двете енергии бъде нарушено – например чрез отместването на естествения ритъм на редуването им, това отслабва едновременно и двете. Преобладаването на само едната енергия не само отслабва другата, но води и самата нея до състояние на тамас без потенциал – защото случването на потенциала изисква силата и на двете енергии.

Всички практики в йога започват с това слънчевата и лунната енергия да възвърнат равновесието си на различните нива в човека. Това първо отваря пространство за развитие на двете енергии поотделно. Изходната позиция в йога е различна за всеки човек, затова и йога-практиките са толкова многобройни. Във всеки от нас ида се намира някъде по пътя на енергийното си развитие между шестте основни енергийни ценъра – чакрите, пингала – също и от координатите им в момента зависи какво се случва вътре в нас и в живота ни – как се чувстваме, как мислим, как реагираме и към какво се стремим. Йога усилва ида и пингала като ги извежда последователно от територията на тамас, за да ги срещне отново на неутралното поле, но вече заредени със сила – и с потенциала на едно ново съществуване.

За списание „Йога да всички“
Брой 4 2012 г.