Currently browsing category

Language (Езикът)

Език и общуване. Език и въздействие върху психиката. Език и психичен модел.

Колкото по-тесни са границите ти, колкото по-малка е рамката ти, завещана от миналото, толкова по-плашеща е идеята дори за момент да напуснеш сигурните й стени... и в същото време... толкова повече дарове ще получиш, ако приемеш предизвикателството да не бъдеш познатото, да не правиш познатото, да не мислиш познатото... Много хора не се осмеляват въобще и остават в какавидата си и така заменят възможностите на живота с хербаризирано подобие на живот; често обвиняват за съдбата си другите, пропускат безбройните нови шансове, които във всеки момент сега съдбата предлага и никога не разбират, че наистина са жертва, но не на обстоятелствата, не на околните, не на епохата, не на геогрефията, а на собствения си ограничен избор.

За сегашния момент и линията на времето

    Н стои на тази фантастична картинка за Настояще, за времето тук и сега – единственото време, в което нещата се случват; единственото време, в което живеем. Оставете решетките на миналото и решетките на бъдещето – бъдете свободни и усмихнати (широко усмихнати, както на картинката!) днес. Бъдете свободни и …

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето - важното е да знаеш къде на нея е разположена миналата година.

Животът започва отново

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия …

1.Как започна всичко

Спомням си, че бях почти всяка вечер на театър, особено в театър София, по това време трупата беше много силна. Сядах някъде в залата и чаках. Ако постановката беше добра, знаех, някъде, по-скоро към края или въобще съвсем на финала ще дойде един миг, в който всичко в мен се променя. По-късно в университета щях да уча за катарзиса, онова особено хипнотично преживяване, което пречиства публиката, кара я да плаче и да ръкопляска и превръща отделните хора в едно цяло, което иска и дава, и копнее да бъде водено по дълбоките пътища на вътрешната промяна…

3.Отдевственяване на мозъци

Изведнъж думите се превърнаха в сила. Изведнъж дойде откритието, че словото и образът могат да въздействуват върху несъзнаваното и то по начин, който буквално да унищожи всеки остатък от съзнавана психична дейност. Докато по-рано комуникацията бе адресирана изцяло към съзнаваното и скучна, сега тя атакуваше директно най-дълбоките слоеве на несъзнаваното. И беше интересна, възбуждаща, животински силна. Тя даваше на несъзнаваното властта да сграби и смачка съзнаваното, овластяваше най-първичните инстинкти и душеше без милост разума.

6.Смисълът на общуването е в отговора, който получаваш

Интонацията, подборът на речта, прекъсването на събеседника, говоренето на фона на неговия глас, и, в крайна сметка, дърпането на шалтера в най-подходящия от гледна точка на целта момент, бяха отделните елементи на подхода Лили Маринкова. Посланието не бе директно афиширано. Формата привличаше публиката както светещата лампа привлича комарите и нощните мухи. Методът бе лесен за подражание и скоро цял рояк надошли от провинцията млади и амбициозни журналистки започнаха да го копират, защото носеше популярност и особено усещане за власт.

7.Умирам от страх

С влизането в състояние на страх решението вече е взето вместо нас: и това е решението да се бяга. Това е решението психичната дейност да се свие до абсолютния минимум и за секунди или частици от секундата в мозъка да се извърви целият обратен път на еволюцията. Това е решението за отказ от разума, съзнаван и несъзнаван, и неговата вълшебна сила да направи човека не просто оцеляващ, а създаващ своята среда; не просто повлечен от съпротивлението, а прокарващ пътищата на развитието.

8. Розовите очила на душата

Веднъж си попаднал в тъмната половина на планетата, значи никога няма да те огрее слънцето. Причината е в майка ти, в баща ти, в съпруга ти, в колегите, в детската градина, в политическите партии, в световната конспирация. Обяснението е, че всички те насилват, обиждат, завиждат, отричат и просто не те обичат. С години и десетилетия такива хора могат да мъкнат бремето на кривите си обвинителни физиономии и всяка нова информация, всяко следващо общуване само подсилват тяхното дълбоко убеждение, че просто са изтеглили злата карта да живеят неразбрани, неоценени и нещастни.

9. Ритъмът на Невролингвистичното програмиране (НЛП)

Нашият мозък е гигантски компютър, дигитална камера и мп3-плейър, събрани в едно. Всеки уред си има инструкция за употреба. Ние можем да определим каква част от информацията да поемем. Ние можем да определим в какъв точно вид да я приемем. Ние можем да решим в какъв вид, в каква комбинация и къде точно да я запишем. Ние можем да определим как да я организираме, за да бъде полезна за нашите цели, не за целите на онзи, който ни я продава.

10. Режисьорите на своя живот

Човек не е никога бял лист хартия. Когато се ражда, нещо вече е написано. Следват задрасквания, зачертавания, нови редове. Ден и нощ, болки, изпитания, радости. Израстване. Учене, пак учене, като се започне от елементарните за всеки възрастен неща. Те са толкова трудно постижими в началото. Науката да се изправиш, без да паднеш веднага след това. Да ходиш. Да караш колело. Да облечеш сам ризата си и то не наопаки. Преди уменията да се автоматизират, трябва да се налучка верният път. Когато това стане, трябва да се запише така, че да не се забрави. Всяко малко движение. Координацията на мускулите. Усещането за победа, когато си запазил равновесие. Усмивката на мама. Твоят смях и гордостта, че ти си победител. И още – повторението, в което се уточняват детайлите. Обратната връзка – аха, нещо не е наред, опа-а, падам. Къде точно е била точката на отместване. Следващият път трябва да променя движението малко преди тази точка, за да се задържа. Начинът, по който дишам. Вятърът в косите ми. Милиарди детайли, които имат значение.

11. Питайте Richard Bandler

Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители добри. Вдъхновението ги дърпа напред от множеството. Да се интересуваш от нещо, да си любопитен, да искаш да научиш, е началото. Да си вдъхновен означава да изкачиш върха.

12. С пълни шепи от бъдещето сега

Ние можем да оставим бъдещето си празно, но то няма да остане празно, а ще се пълни с информация по default, по напълно случаен принцип. Това ще са случайни пътепоказатели, случайно вярни или, по-честичко – случайно напълно невярни, които ще предопределят нашето клатушкане и случайния ни напредък към целта. Днес съм направил или не съм направил нещо, защото ми е все тая или, както напоследък е станало модно в България, защото „ко да прайш“, а не защото това е било крачка към първия пътен камък, към целта. Когато пътните камъни ги няма, това се случва често и така постепенно се загубваш в нищото, в което всички посоки изглеждат отворени и до никоя никак си и никога не се доближаваш.

13. Пак за принцовете и жабите

Блатото е онова пространство на вътрешния ни свят, в което не е останало място за екстаза. В блатото всяко следващо състояние е равно и ни прави равно-щастливи или равно-нещастни, с други думи – равно-душни. Равнодушни. Душени, равно задушени. Оттук има само крачка до депресията, когато равните състояния окончателно ще залеят позитивните и ще парализират всеки по-нататъшен опит за обработване на информацията.

14. Ловци на вътрешната свобода

В нашия вътрешен космос има сили на привличане и отблъскване, понякога със зашеметяваща мощ, но няма поле на вакуум, на безтегловност, където тези сили изобщо не се усещат. Новото възприятие или бива привлечено от вече съществуващо ядро, или само става на ядро и започва да привлича нови и нови възприятия. Това е процесът на раждането на звездите – и на нашите емоции.

15. Думите без маска и без грим

Опитът да се движим срешу ценностите си винаги свършва с победа на ценностите и понякога тя се изразява в болест, фрустрация, психични разстройства, необяснимо неудовлетворение от това защо сме такива, каквито сме и мъчителни вътрешни страдания. Хапчетата няма да помогнат. Хармонията в тялото не може да бъде възстановена, преди да бъде възстановена хармонията в ценностите. Нещо, което не е важно за нас, нещо, което не сме, не може да изпълни живота ни и да ни прави щастливи.

17. Разказвайте приказки

Приказките не са учебници. Те не се занимават с факти и логика, а говорят на езика на онази сложна и преплетена организация, за която още нямаме познания на равнището на фактите и логиката. Приказките са най-важните учебници. Силната вълна на връщане към приказното напоследък показва какви трудности имат днешните хора да изградят сега вътрешен модел на организация на информацията, който да отговаря на така бързо променящата се външна среда, да се нагодят към нея. Хората търсят помощ там, където винаги са я получавали, още от детството си и детството на човечеството – в света на приказките.