Currently browsing category

вътрешното кино

Не на сърцето ми отсега – на сърцето ми оттогава. Научих се да прекрачвам в полусън границите от реалност към реалност, от живот в живот, защото възрастният човек тук беше длъжен да даде някакво обяснение на детето тогава, някаква малка тревичка разум или надежда, за която да може да се захване опустошената му и напълно неразбираща душа. Аз строях живота си успоредно с продължаващото отчаяне на това отдавна изличено от земната си форма малко същество, което продължаваше да пита и аз година след година се опитвах да му отговоря, да го освободя от страданието да не можеш да разбереш. Не от физическата болка,  физическата болка се беше стопила много преди отново да се появя на планетата на разумните хора, а от невъзможността да съвместя по какъвто и да било начин  преживяното с разумните хора.

Да приемеш, че никога няма да разбереш

Беше хубав, тих следобед в един от ранните дни на лятото. Най-сетне се намирах на мястото, което десетилетия ме теглеше – и все се намираше някаква основателна причина да не стигна до него. Намирах се на място, на което знаех, че съм бил – и винаги съм знаел, че трябва …