Currently browsing category

Unconscious Несъзнавано

Несъзнаваното. процеси в несъзнаваното.

Колкото по-тесни са границите ти, колкото по-малка е рамката ти, завещана от миналото, толкова по-плашеща е идеята дори за момент да напуснеш сигурните й стени... и в същото време... толкова повече дарове ще получиш, ако приемеш предизвикателството да не бъдеш познатото, да не правиш познатото, да не мислиш познатото... Много хора не се осмеляват въобще и остават в какавидата си и така заменят възможностите на живота с хербаризирано подобие на живот; често обвиняват за съдбата си другите, пропускат безбройните нови шансове, които във всеки момент сега съдбата предлага и никога не разбират, че наистина са жертва, но не на обстоятелствата, не на околните, не на епохата, не на геогрефията, а на собствения си ограничен избор.

За сегашния момент и линията на времето

    Н стои на тази фантастична картинка за Настояще, за времето тук и сега – единственото време, в което нещата се случват; единственото време, в което живеем. Оставете решетките на миналото и решетките на бъдещето – бъдете свободни и усмихнати (широко усмихнати, както на картинката!) днес. Бъдете свободни и …

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето - важното е да знаеш къде на нея е разположена миналата година.

Животът започва отново

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия …

1.Как започна всичко

Спомням си, че бях почти всяка вечер на театър, особено в театър София, по това време трупата беше много силна. Сядах някъде в залата и чаках. Ако постановката беше добра, знаех, някъде, по-скоро към края или въобще съвсем на финала ще дойде един миг, в който всичко в мен се променя. По-късно в университета щях да уча за катарзиса, онова особено хипнотично преживяване, което пречиства публиката, кара я да плаче и да ръкопляска и превръща отделните хора в едно цяло, което иска и дава, и копнее да бъде водено по дълбоките пътища на вътрешната промяна…

4.Прехвърляне на границите

Не помня много от тази невъзможна нощ, ледените кули, зловещо високи, от двете ми страни, снега под краката ми и как някъде изведнъж усетих, че въздухът вече ми стига и може би съм спасен. Тогава проумях, че в човека наистина няма граници; че границите са нещо, което сами с годините си слагаме – уж за добро, уж за повече спокойствие. Човек е роден за много повече от това, което обикновено осъществява от себе си. И е длъжен да се опита да направи още крачка напред… и още крачка напред…

6.Смисълът на общуването е в отговора, който получаваш

Интонацията, подборът на речта, прекъсването на събеседника, говоренето на фона на неговия глас, и, в крайна сметка, дърпането на шалтера в най-подходящия от гледна точка на целта момент, бяха отделните елементи на подхода Лили Маринкова. Посланието не бе директно афиширано. Формата привличаше публиката както светещата лампа привлича комарите и нощните мухи. Методът бе лесен за подражание и скоро цял рояк надошли от провинцията млади и амбициозни журналистки започнаха да го копират, защото носеше популярност и особено усещане за власт.

7.Умирам от страх

С влизането в състояние на страх решението вече е взето вместо нас: и това е решението да се бяга. Това е решението психичната дейност да се свие до абсолютния минимум и за секунди или частици от секундата в мозъка да се извърви целият обратен път на еволюцията. Това е решението за отказ от разума, съзнаван и несъзнаван, и неговата вълшебна сила да направи човека не просто оцеляващ, а създаващ своята среда; не просто повлечен от съпротивлението, а прокарващ пътищата на развитието.

8. Розовите очила на душата

Веднъж си попаднал в тъмната половина на планетата, значи никога няма да те огрее слънцето. Причината е в майка ти, в баща ти, в съпруга ти, в колегите, в детската градина, в политическите партии, в световната конспирация. Обяснението е, че всички те насилват, обиждат, завиждат, отричат и просто не те обичат. С години и десетилетия такива хора могат да мъкнат бремето на кривите си обвинителни физиономии и всяка нова информация, всяко следващо общуване само подсилват тяхното дълбоко убеждение, че просто са изтеглили злата карта да живеят неразбрани, неоценени и нещастни.

11. Питайте Richard Bandler

Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители добри. Вдъхновението ги дърпа напред от множеството. Да се интересуваш от нещо, да си любопитен, да искаш да научиш, е началото. Да си вдъхновен означава да изкачиш върха.

14. Ловци на вътрешната свобода

В нашия вътрешен космос има сили на привличане и отблъскване, понякога със зашеметяваща мощ, но няма поле на вакуум, на безтегловност, където тези сили изобщо не се усещат. Новото възприятие или бива привлечено от вече съществуващо ядро, или само става на ядро и започва да привлича нови и нови възприятия. Това е процесът на раждането на звездите – и на нашите емоции.

16. Не, не искаме хипноза, ние сме електротехници

Днес същите стъпки, някога използвани от магьосниците за да прогонят злите духове и да върнат вътрешната сила на човека, се прилагат за да ни принудят да си купим маргарин, нова кола или да изберем правителство. Едно – вниманието се отклонява, вътрешната структура на информацията става достъпна, тра-а-нс. Две – променят се връзки и вътрешни състояния, атакуват се и се насаждат готови убеждения. Три – рушат се ценности, за да бъде обектът на обработка оттук нататък тотално податлив, тря-я-с. Четири – добре дошли отново у дома – в света на гумените човечета, поемете дълбоко въздух и си изпийте кока-колата до дъно.

17. Разказвайте приказки

Приказките не са учебници. Те не се занимават с факти и логика, а говорят на езика на онази сложна и преплетена организация, за която още нямаме познания на равнището на фактите и логиката. Приказките са най-важните учебници. Силната вълна на връщане към приказното напоследък показва какви трудности имат днешните хора да изградят сега вътрешен модел на организация на информацията, който да отговаря на така бързо променящата се външна среда, да се нагодят към нея. Хората търсят помощ там, където винаги са я получавали, още от детството си и детството на човечеството – в света на приказките.

18. Навигация по-точна от сателитната

Някой път е трудно да избереш. Някой път има мъгла, снежна буря и нищичко не се вижда. Случва се, опипваш с ръце, за да направиш една крачка и пак не знаеш дали е вярна. Някой път просто трябва да изчакаш да се раздигнат облаците. Крил съм се под камъните на билото в Пирин, за да не ме удари гръмотевица. Един час – и после небето се раздига. Синева и малки бели облаци, сякаш нищо не е имало. И си казваш: добре, че не избягах, добре, че не хукнах към ниското. Човек не е нито дърво, ни скала. Но някой път трябва да е по-издръжлив от дървото и от скалата.