Currently browsing category

States

Колкото по-тесни са границите ти, колкото по-малка е рамката ти, завещана от миналото, толкова по-плашеща е идеята дори за момент да напуснеш сигурните й стени... и в същото време... толкова повече дарове ще получиш, ако приемеш предизвикателството да не бъдеш познатото, да не правиш познатото, да не мислиш познатото... Много хора не се осмеляват въобще и остават в какавидата си и така заменят възможностите на живота с хербаризирано подобие на живот; често обвиняват за съдбата си другите, пропускат безбройните нови шансове, които във всеки момент сега съдбата предлага и никога не разбират, че наистина са жертва, но не на обстоятелствата, не на околните, не на епохата, не на геогрефията, а на собствения си ограничен избор.

За сегашния момент и линията на времето

    Н стои на тази фантастична картинка за Настояще, за времето тук и сега – единственото време, в което нещата се случват; единственото време, в което живеем. Оставете решетките на миналото и решетките на бъдещето – бъдете свободни и усмихнати (широко усмихнати, както на картинката!) днес. Бъдете свободни и …

7.Умирам от страх

С влизането в състояние на страх решението вече е взето вместо нас: и това е решението да се бяга. Това е решението психичната дейност да се свие до абсолютния минимум и за секунди или частици от секундата в мозъка да се извърви целият обратен път на еволюцията. Това е решението за отказ от разума, съзнаван и несъзнаван, и неговата вълшебна сила да направи човека не просто оцеляващ, а създаващ своята среда; не просто повлечен от съпротивлението, а прокарващ пътищата на развитието.

8. Розовите очила на душата

Веднъж си попаднал в тъмната половина на планетата, значи никога няма да те огрее слънцето. Причината е в майка ти, в баща ти, в съпруга ти, в колегите, в детската градина, в политическите партии, в световната конспирация. Обяснението е, че всички те насилват, обиждат, завиждат, отричат и просто не те обичат. С години и десетилетия такива хора могат да мъкнат бремето на кривите си обвинителни физиономии и всяка нова информация, всяко следващо общуване само подсилват тяхното дълбоко убеждение, че просто са изтеглили злата карта да живеят неразбрани, неоценени и нещастни.

9. Ритъмът на Невролингвистичното програмиране (НЛП)

Нашият мозък е гигантски компютър, дигитална камера и мп3-плейър, събрани в едно. Всеки уред си има инструкция за употреба. Ние можем да определим каква част от информацията да поемем. Ние можем да определим в какъв точно вид да я приемем. Ние можем да решим в какъв вид, в каква комбинация и къде точно да я запишем. Ние можем да определим как да я организираме, за да бъде полезна за нашите цели, не за целите на онзи, който ни я продава.

13. Пак за принцовете и жабите

Блатото е онова пространство на вътрешния ни свят, в което не е останало място за екстаза. В блатото всяко следващо състояние е равно и ни прави равно-щастливи или равно-нещастни, с други думи – равно-душни. Равнодушни. Душени, равно задушени. Оттук има само крачка до депресията, когато равните състояния окончателно ще залеят позитивните и ще парализират всеки по-нататъшен опит за обработване на информацията.