Currently browsing category

Статии и есета, Page 2

Статии и есета на Любомир Розенщайн за НЛП, личностно развитие и вътрешния свят на човека.

Опитвам се да пререждам и търся думи, а вместо думи паметта ми събужда картини... Белите цветове на трънките и глога в живите огради между пролетните поляни... Някогашните планински нивици отдавна са се превърнали в покрити с иглика ливади, а храстите, които са ги разграничавали, стоят... Събираме тези бели цветчета за чай, който става  като пролетната утрин, прозрачен и изпълнен с цветно ухание...

Межда, Синор…

В парка вниманието ми привлича табела за ползата от Hedgerow. Ранна сутрин е, слънцето тъкмо се готви да се покаже, тиха мъгла се надига от поляните, а аз се опитвам да изровя в задрямалия си мозък българска дума за hedgerow. Идва ми наум стърнище, но стърнище не беше ли изпепелената …

"В какво превръщате пространството около себе си? В пространство на възможности или в пространство на страх? В пространство, което може да свързва или в пространство, което раздалечава и отделя?  В пространство за запълване или в простор за летене?  В пространство на отчуждение или в пространство на любов?"  Любомир Розенщайн, из Планетата на щастието

Йога и Планетата на щастието

Във второто десетилетие на 21 век, ние се намираме в точката, в която сме успели безвъзвратно да нарушим естественото равновесие на енергията …

Отделете минута тази сутрин за да се издигнете за малко нагоре, над линията на времето си - точно над мястото, където се намирате в момента, непосредствено преди чертичката, до която е записано 2013. Откъснете се за миг от линията на времето си, така че да я виждате отгоре, отвисоко, подобна на линийка, като онези, които ползвахме в училище.

На прага на новата година

Преди да заспите… пуснете лентата на изтичащата година на екрана на вътрешното си кино… Почнете от днешния ден и се връщайте назад …

човечета в клетката

Откъснатите хора

Пътувах вечерно време из улиците на един голям град – в една от дългите декемврийски вечери, в които денят е свършил още …

Опитайте днес

Опитайте днес през целия ден да продължавате да откривате с очите си нови детайли, нови, незабелязани, пропуснати досега подробности в познатото – …

Всичко в нашия свят е относително и е въпрос на интерпретация. И ние имаме избора. Събуждането на вътрешната енергия е труден процес, понякога и свързан с изпитания, с препятствия, и много хора се плашат и се … → 11 ноември 2012

опасно опасно опасно толкова опасно е да живееш…

Най-често срещаният страх в днешно време е страхът не от високото, не от новото, не от скоростите – най-често срещаният страх в днешно време е страхът от себе си: от това да останеш насаме със себе си и с всичко, което носиш в себе си и което се опитваш да се правиш, че не носиш или да забравиш, че носиш… или да не знаеш, че носиш…
(опасно опасно опасно
толкова опасно е да живееш…)

Въпрос от днешната поща – който под една или друга форма се повтаря почти всеки ден:

Вашия диск за връщане в минал живот провокира питанато ми…..Зная,че при регресивна терапия,ако човек „попадне“ на неприятен момент от миналото си,с терапевта ще излезе от него.Ако слуша диска,който предлагате се върнем към такъв момент как ще се избавим от него?!…Няма ли опасност от допълнителна травма?!….Да,това е спомен само,но как ще се отрази на психиката?….Как ще го забравим?!….Моля,обяснете ми:)

12:47
Любомир Розенщайн

Ако има травма, тя е в теб. Да излезе навън не е допълнителна травма, а освобождаване от травмата. Няма забравяне, по-скоро има освобождаване на енергията, която досега е била изразходвана за да поддържа травмата скрита и връщане към един по-хармоничен поток на енергиите. Обикновено има верига от травми, освобождаването на енергията от една от тях започва да освобождава и затиснатата в другите енергия.
Терапевтът може да те държи за ръката, да, но всъщност има кой да те подкрепя по този път и без терапевт. В човек съществува вроден механизъм за балансиране на енергиите и ние лесно си припомняме за него, стига да му дадем малко възможност да се събуди. Енергията рядко се освобождава отведнъж, по-скоро това е плавен процес, процес на възстановяване на психиката…