Currently browsing category

Статии и есета

Статии и есета на Любомир Розенщайн за НЛП, личностно развитие и вътрешния свят на човека.

Но там, където сме, ние сме заедно. Дори когато ни се струва, че всеки е напълно за себе си. И ако силата на едни само ръце не е достатъчна да промени посоката, какво ще е, ако към тях се прибавят още едни... и още едни...

ПОЗИТИВНО НАМЕРЕНИЕ ЗА 2016 ГОДИНА

И ето, идва нова година. Каква ще бъде тя? Ние, хората, таим в себе си надеждата за нови и хубави години дори когато навън е тъмно. И може би точно когато навън е тъмно, това е надеждата, която ни държи изправени и способни да преминаваме от година в година, да …

Снимка от изложбата "Рила. Живата планина" на Любомир Розенщайн

За планината и тишината

ТИШИНАТА е нещо, което не може да се обхване с думи. Планината е този символ и това място, където тишината все още …

Снимка от изложбата "Рила. Живата планина" на Лю\бомир Розенщайн

Фотографията като медитация

В бързото всекидневие на 21 век вече сме толкова разхвърляни, че ни е трудно дори да прочетем няколко страници от книга без …

Практически встъпителен семинар в новата програма за освобождаване от делничните затвори: тревога, стрес и напрежение и за полет на свободната душа

Бъдете Възкресение

Върху купола на катедралата Сакре Кьор, на самия връх на хълма Монмантр в Париж, Христос е изобразен с голямо златно сърце, от …

обикалящи планетата туристи

Обикалящи планетата туристи

Отново е рано сутрин. Разхождам се из гробището на богатите и известните – Пер Лашез в час, в който туристите още ги …

Опитвам по всякакъв начин да задържа в кадър леките изпарения, които се надигат над езерото при зазоряване. Все не успявам. Пробвам различни настройки на техниката, въртя се около брега, приклякам, снимам, снимам, но нищо от кадрите не се приближава по никакъв начин до онова, което искам да се види на снимката. Събуждането на езерото. Тихото раздвижване на водата, която се готви да посрещне слънцето. Лъчите светлина са още високо над водната повърхност, езерото остава в сумрак, но като че ли с кожата си започва да усеща пристигането на изгрева и намира начин да му отговори, да го приветства, да започне да се разтваря и да се слива със слънцето на утрото... Сякаш езерото се опитва да се изкачи към небето в този миг, да се изтегли  нагоре, д а се издигне, само да стигне по-близо, по-скоро до светлината... И там, на границата, малко над водата и под небето, само в кратките минути при зазоряване, се разстила едно второ, ефирно езеро, почти водно, почти въздушно, съвсем невидимо за обектива ми, толкова вълшебно... 	Прибирам фотоапарата и просто сядам на мократа трева. Може да е видение това излизане на езерото от нощта, това тихо обяснение в нетърпелива любов към слънцето... В тези мигове разбирам приказките за русалки и феи, за горски духове и за живот отвъд онзи, който сме свикнали да документираме. В тези мигове си припомням, че в живота има събития-видения, които няма как да бъдат документирани. И които няма смисъл да се опитваме да задържим, да съхраним, да приковем на стената на спомените. Те просто ще отлетят с цялата лекота на мига на границата... Ще оставят само един полъх в нас... Една глътка зазоряване - за да започнем отново да дишаме.

Видение на зазоряване

Опитвам по всякакъв начин да задържа в кадър леките изпарения, които се надигат над езерото при зазоряване. Все не успявам. Пробвам различни …

Опитвам се да пререждам и търся думи, а вместо думи паметта ми събужда картини... Белите цветове на трънките и глога в живите огради между пролетните поляни... Някогашните планински нивици отдавна са се превърнали в покрити с иглика ливади, а храстите, които са ги разграничавали, стоят... Събираме тези бели цветчета за чай, който става  като пролетната утрин, прозрачен и изпълнен с цветно ухание...

Межда, Синор…

В парка вниманието ми привлича табела за ползата от Hedgerow. Ранна сутрин е, слънцето тъкмо се готви да се покаже, тиха мъгла …