Currently browsing category

Статии и есета

Статии и есета на Любомир Розенщайн за НЛП, личностно развитие и вътрешния свят на човека.

В живота или си готов да променяш себе си, за да стигнеш донякъде, или се опитваш да стигнеш, без да се промениш. Първият избор е насочен навътре, усилен, затова и недолюбван в модерните ни времена. Днес от малки ни учат, че всичко трябва да се съобразява с нас. Другите трябва да се съобразяват, за да не ни обиждат, небето трябва да се съобразява, за да не ни намокри дъжд, планината трябва да се съобразява, за да не ни е трудно дори и по любимите джапанки, с които сме свикнали. Да има лифтове, да има джипове, да има ресторанти, да има всичко, на което сме свикнали – нищо, че тогава вече няма да има планина. Нищо и никой няма значение, стига да са удовлетворени собствените очаквания, собствените желания, собствените представи.

Прокудените светли същества от Седемте езера

Слънчев летен ден. Точно започва работното време на лифта, а паркингът вече е препълнен, от всички страни към малката кабинка за билети се трупат хора. Други вече са се наредили на дълга върволица пред самия лифт, по-нахалните от недоволните се опитват с пререждане, изблъскване и други дребни познати наглости при …

Снимка от изложбата "Рила. Живата планина" на Любомир Розенщайн

За планината и тишината

ТИШИНАТА е нещо, което не може да се обхване с думи. Планината е този символ и това място, където тишината все още …

Снимка от изложбата "Рила. Живата планина" на Лю\бомир Розенщайн

Фотографията като медитация

В бързото всекидневие на 21 век вече сме толкова разхвърляни, че ни е трудно дори да прочетем няколко страници от книга без …

Практически встъпителен семинар в новата програма за освобождаване от делничните затвори: тревога, стрес и напрежение и за полет на свободната душа

Бъдете Възкресение

Върху купола на катедралата Сакре Кьор, на самия връх на хълма Монмантр в Париж, Христос е изобразен с голямо златно сърце, от …

обикалящи планетата туристи

Обикалящи планетата туристи

Отново е рано сутрин. Разхождам се из гробището на богатите и известните – Пер Лашез в час, в който туристите още ги …

Опитвам по всякакъв начин да задържа в кадър леките изпарения, които се надигат над езерото при зазоряване. Все не успявам. Пробвам различни настройки на техниката, въртя се около брега, приклякам, снимам, снимам, но нищо от кадрите не се приближава по никакъв начин до онова, което искам да се види на снимката. Събуждането на езерото. Тихото раздвижване на водата, която се готви да посрещне слънцето. Лъчите светлина са още високо над водната повърхност, езерото остава в сумрак, но като че ли с кожата си започва да усеща пристигането на изгрева и намира начин да му отговори, да го приветства, да започне да се разтваря и да се слива със слънцето на утрото... Сякаш езерото се опитва да се изкачи към небето в този миг, да се изтегли  нагоре, д а се издигне, само да стигне по-близо, по-скоро до светлината... И там, на границата, малко над водата и под небето, само в кратките минути при зазоряване, се разстила едно второ, ефирно езеро, почти водно, почти въздушно, съвсем невидимо за обектива ми, толкова вълшебно... 	Прибирам фотоапарата и просто сядам на мократа трева. Може да е видение това излизане на езерото от нощта, това тихо обяснение в нетърпелива любов към слънцето... В тези мигове разбирам приказките за русалки и феи, за горски духове и за живот отвъд онзи, който сме свикнали да документираме. В тези мигове си припомням, че в живота има събития-видения, които няма как да бъдат документирани. И които няма смисъл да се опитваме да задържим, да съхраним, да приковем на стената на спомените. Те просто ще отлетят с цялата лекота на мига на границата... Ще оставят само един полъх в нас... Една глътка зазоряване - за да започнем отново да дишаме.

Видение на зазоряване

Опитвам по всякакъв начин да задържа в кадър леките изпарения, които се надигат над езерото при зазоряване. Все не успявам. Пробвам различни …