Currently browsing category

психични състояния

Психични състояния

Колкото по-тесни са границите ти, колкото по-малка е рамката ти, завещана от миналото, толкова по-плашеща е идеята дори за момент да напуснеш сигурните й стени... и в същото време... толкова повече дарове ще получиш, ако приемеш предизвикателството да не бъдеш познатото, да не правиш познатото, да не мислиш познатото... Много хора не се осмеляват въобще и остават в какавидата си и така заменят възможностите на живота с хербаризирано подобие на живот; често обвиняват за съдбата си другите, пропускат безбройните нови шансове, които във всеки момент сега съдбата предлага и никога не разбират, че наистина са жертва, но не на обстоятелствата, не на околните, не на епохата, не на геогрефията, а на собствения си ограничен избор.

За сегашния момент и линията на времето

    Н стои на тази фантастична картинка за Настояще, за времето тук и сега – единственото време, в което нещата се случват; единственото време, в което живеем. Оставете решетките на миналото и решетките на бъдещето – бъдете свободни и усмихнати (широко усмихнати, както на картинката!) днес. Бъдете свободни и …

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето - важното е да знаеш къде на нея е разположена миналата година.

Животът започва отново

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия …

7.Умирам от страх

С влизането в състояние на страх решението вече е взето вместо нас: и това е решението да се бяга. Това е решението психичната дейност да се свие до абсолютния минимум и за секунди или частици от секундата в мозъка да се извърви целият обратен път на еволюцията. Това е решението за отказ от разума, съзнаван и несъзнаван, и неговата вълшебна сила да направи човека не просто оцеляващ, а създаващ своята среда; не просто повлечен от съпротивлението, а прокарващ пътищата на развитието.

11. Питайте Richard Bandler

Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители добри. Вдъхновението ги дърпа напред от множеството. Да се интересуваш от нещо, да си любопитен, да искаш да научиш, е началото. Да си вдъхновен означава да изкачиш върха.

13. Пак за принцовете и жабите

Блатото е онова пространство на вътрешния ни свят, в което не е останало място за екстаза. В блатото всяко следващо състояние е равно и ни прави равно-щастливи или равно-нещастни, с други думи – равно-душни. Равнодушни. Душени, равно задушени. Оттук има само крачка до депресията, когато равните състояния окончателно ще залеят позитивните и ще парализират всеки по-нататъшен опит за обработване на информацията.

16. Не, не искаме хипноза, ние сме електротехници

Днес същите стъпки, някога използвани от магьосниците за да прогонят злите духове и да върнат вътрешната сила на човека, се прилагат за да ни принудят да си купим маргарин, нова кола или да изберем правителство. Едно – вниманието се отклонява, вътрешната структура на информацията става достъпна, тра-а-нс. Две – променят се връзки и вътрешни състояния, атакуват се и се насаждат готови убеждения. Три – рушат се ценности, за да бъде обектът на обработка оттук нататък тотално податлив, тря-я-с. Четири – добре дошли отново у дома – в света на гумените човечета, поемете дълбоко въздух и си изпийте кока-колата до дъно.

18. Навигация по-точна от сателитната

Някой път е трудно да избереш. Някой път има мъгла, снежна буря и нищичко не се вижда. Случва се, опипваш с ръце, за да направиш една крачка и пак не знаеш дали е вярна. Някой път просто трябва да изчакаш да се раздигнат облаците. Крил съм се под камъните на билото в Пирин, за да не ме удари гръмотевица. Един час – и после небето се раздига. Синева и малки бели облаци, сякаш нищо не е имало. И си казваш: добре, че не избягах, добре, че не хукнах към ниското. Човек не е нито дърво, ни скала. Но някой път трябва да е по-издръжлив от дървото и от скалата.