Currently browsing category

психотерапия

Психотерапия и психоанализа, психотерапевтични техники

Животът започва отново

Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия на живота. Може би зад гърба ти. Може би ниско долу или обратното, високо и далеч вляво. Всеки от нас си има своята собствена линия на времето – …

2.Пътища към несъзнаваното

Както самият Richard Bandler казва, в НЛП става дума само за едно нещо – за свободата. Колкото повече „прозорчета“ към несъзнаваната част от психическата си дейност има човек, толкова повече избори се отварят пред него. С напредъка на човешките знания за несъзнаваното, за жалост, а така се случва и с всяко човешко познание, нараства прилагането на тези знания за различни користни цели. Никога повече от сега несъзнаваното не е било така атакувано във всекидневния живот. Политиката, рекламата, корпорациите намират все по-нови и по-действени начини да разрушават стари и полезни мозъчни програми и да ги заместват с това, което на езика на компютрите се нарича вируси или троянски коне, или спам. Те наистина използват знанията, придобити от невро-лингвистичното програмиране и сходни методологии. По същия начин бяха използвани и знанията на физиката за да се създаде ядреното оръжие. Подложен на тези атаки, отделният човек се превръща във все по-незащитимо мекотело, което не знае защо точно прави това, което прави и не прави това, което всъщност иска да прави.

4.Прехвърляне на границите

Не помня много от тази невъзможна нощ, ледените кули, зловещо високи, от двете ми страни, снега под краката ми и как някъде изведнъж усетих, че въздухът вече ми стига и може би съм спасен. Тогава проумях, че в човека наистина няма граници; че границите са нещо, което сами с годините си слагаме – уж за добро, уж за повече спокойствие. Човек е роден за много повече от това, което обикновено осъществява от себе си. И е длъжен да се опита да направи още крачка напред… и още крачка напред…

5.Психотерапията – по пътя към магията

Хората идваха при нас, защото искаха промяна и не можеха да я осъществят сами. Ние споделяхме разбирането, че това си е тяхна работа и надеждата, че в нашето – къде словесно, къде безсловесно присъствие, те ще си я свършат. И не беше за учудване, че в повечето случаи хората не успяваха да си я свършат. Не само при нас, стажантите, дори след години и години скъпи психотерапевтични сесии (колкото повече пари – толкова повече ангажимент и лична отговорност, ха-ха) клиентите продължаваха да не бъдат щастливи и пълноценни личности и заместваха това с утешението, че могат да се похвалят как вчера отново са посетили своя „психоаналитик“.